Вдъхновено от любим Пирон. Благодаря, ти_си_знаеш_коя 🙂
Има хора, които са част от проблема. Има такива, които са част от решението.
А има и хора-Пирони, които са там, за да не се разпадне сглобката и да се окаже без значение дали си част от проблема или част от решението.
Те, Пироните, обикновено светят. Понякога със собствена светлина, понякога с отразена, но сиянието ти подсказва, че са там.
Те, Пироните, не случайно имат големи и здрави глави – с тях слушат, разбират и пазят тайни.
Да бъдеш Пирон е не лесно – всички се опират на теб и очакват да не се огънеш, да не ръждясаш, да не се пречупиш. И Пиронът обикновено се справя.
Разбира се, те, Пироните, имат чувства. Понякога са тъжни, понякога изморени, случва се да бъдат унили, даже се случва да се усмихват почти без да светят, но никога не се случва да спрат да бъдат Пирони.
Затова, ако видите тъжен Пирон, не се отказвайте от него, той никога не би се отказал от вас.
Щастлива съм, че отново си вдъхновена! След всяка трудност трябва да има след това летеж. Защото така е устроен живота, възход и падение… откак свят светува. Радвам се, че продължаваме да летим, мечтаем и сбъдваме заедно, като Пирона.
Пирона, който не се влияе от времето, обстоятелствата и условията на живота!
🙂 Ти знаеш коя съм😉
Благодаря, Миленка, за всичко ❤️
Надявам се да мога да ти върна “услугата” някога ❤️
Аз благодаря на Пирона, който е бил до тебе, че те върна 😊
И се чудя какво ли би казала една Принцеса?
Време е за приказка, не ли?
Хм, наистина, какво ли би казала? … за кое?!
Но пък, абсолютно е време за приказка!