LeeNeeAnn

Будителите

LeeAnn November 1, 2018 December 21, 2020Емоции в проза 0

Днес е денят на народните будители – празник, лишен от смисъл за нашите деца. За огромна част от възрастните – също. За съжаление. И не, не обвинявам хелоуин за това, въпреки че би било лесно и удобно да подхвана песента на тези, дето обясняват, че хелоуин подменя ценностите ни. Подменя ги, защото ние го позволяваме. Факт е, че на първи ноември честваме делото и саможертвата на отдавна мъртви хора, чиито имена и дела смътно си спомняме след като завършим училище. Факт е, при цялото ми уважение, че това се случва и с нашите деца заради нас, но не защото не искаме да ги помним и споменаваме, а защото те не са адекватен модел за учене и подражание в съвременни житейски ситуации. За мен е важно…

Какво е да работиш като консултант „Управление на риска“ в „Телелинк Бизнес Сървисис“?*

LeeAnn October 23, 2018 July 5, 2023ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ, Реалността 0

За професията и възможностите разказва Даниела Соколова, старши консултант „Управление на риска“ в българската технологична компания Даниела Соколова е професионалист с дългогодишен опит в сферата на управление на процеси и управление на риска. Завършила е слаботокова инженерна специалност в Техническия университет и „Финанси, счетоводство и право“ в УНСС София. Първата ѝ работа е свързана с проектиране на слаботокови инсталации – пожароизвестяване, пожарогасене, контрол на достъп. Даниела е човекът, прокарал пътя на пожарогасене с аргон в България, като част от компанията, за която работи по това време. Още тогава започва да се занимава с управление на процеси и през 1999 г. „преживява“ първата си сертификация по ISO 9001:1994, в сила по това време. Харесва ѝ и до днес продължава развитието си в тази сфера – вече…

Сън в лятна нощ

LeeAnn October 21, 2018 December 19, 2022Култура 1

Едва ли ще ми стигне цялото вдъхновение да ви преразкажа това произведение, сготвено с наслада, вълнение и малко любовна тъга. На нас, хората, ни е време да признаем, че колкото и много да си мислим, че знаем, за това дето прави от умника глупак и за това дето осветява пълния ни мрак, сме загубени без ефирната омая, дето Пък пръска навред (макар и не съвсем по стриктен ред), в непрогледната тъма на собствената ни глава. И ако трябва още нещо да добавя, ще се наложи да призная, че Пък пакостник прекрасен, успя да се вмъкне и в мойта душа и да измъкне от там всички слова, оставяйки ме глуповато сияещата и със зяпнала уста. Затова хич не ме питайте сега струва ли си да се…

Празник на мотивацията

LeeAnn October 7, 2018 October 12, 2022Истории за истински човеци 1

Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на Краси Георгиев, свързано отново с тичане за децата с онкохематологични заболявания, а аз продължавам да сънувам, че Краси тича… Сънувам, че приближава към щаба, където се предполага да го чакам с храна или напитка, изпълнявайки стриктно указанията на готвача и на терапевта му, а аз съм заспала в стола… И скачам в съня си… Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на Краси, а аз продължавам да търся думите, с които да опиша преживяното в Пловдив… Бях при Краси в последните 26 часа от 55-часовото му тичане, дойдоха много хора, срещнах много погледи, надзърнах в много души… Интересно е да гледаш отстрани реакциите на хората към нещо, което те самите смятат, че не могат да направят… Видях любов, възхищение,…

В небето с Нико

LeeAnn September 2, 2018 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 1

Дата: 01-09-2018 г. (или по-скоро, второ издание на 13.08.2018 г.) Място: Летище Лесново и наоколо Повод: Летене с Нико – подарък за рождения ми ден от колегите от Телелинк!!! Самолет: Cessna 172 Максимална височина на полета: 5000 feet Пилот: Нико Калайджиев Ко-пилот: АЗ! Отново се убедих колко малко му трябва на човек, за да е щастлив – 1 час в небето, 2-3 wingover-а, няколко резки завоя, едно пикиране с военна маневра за нападение, едно прелитане над полосата без кацане… през останалото време пилотирах аз 🙂 Нико Калайджиев, освен че е педантичен, спокоен, харизматичен военен пилот, се оказа и много смел, защото ми връчи управлението на самолета и само ми казваше накъде да гледам 😉 – къде ни е офиса, в кой хълм да се „целя”,…

जन्मदिन की शुभकामनाएं …

NeeAnn August 13, 2018 February 25, 2020Фотодневник 2

Честит рожден ден, FalconBaby …

Първо любе

LeeAnn May 29, 2018 April 10, 2020Култура, Народни танци 0

Вече трети ден след спектакъла „Първо любе“ всеки път, в който си затворя очите, виждам великолепието на цветовете, виждам любовта и хармонията и продължавам да бъда опиянена от лекотата, с която емоцията изпълваше цялото пространство в и около зала 1 на НДК. Трябва да си призная, че от години не съм се чувствала толкова удовлетворена, въодушевена и обнадеждена от фолклорен спектакъл. Напоследък, ако не броим душевната турболенция, която предизвика в мен посланието на „Осмото чудо“ на ансамбъл „Българе“, нито едно фолклорно представление, не е успявало да ме развълнува така. Обичам фолклорни концерти – обичам да гледам танцьорите в краката, за да си открадна някоя стъпка, обичам да ги гледам и в лицата, за да съм сигурна, че преживяват това, което танцуват. Това, освен верен зрител,…

Крушката

LeeAnn May 10, 2018 March 25, 2020Емоции в проза 5

„Крушата не пада по-далеч от дървото“. Аз обаче, днес с удоволствие ще „счупя“ негативния смисъл на този израз и ще ви кажа, че съм щастлива и горда от това, че Крушката не падна далеч от Дървото 🙂 Сигурна съм, че сте чували този израз и съм почти сигурна, че също като мен не го харесвате. Ами, то няма нищо за харесване. Народът ни е доказано талантлив в това да придава негативен смисъл и звучене на почти всеки израз и всяка поговорка… Мойта Крушка от няколко дни си има блог със звучното име ThatBlonde и е въодушевена и ентусиазирана 🙂 Аз ѝ пожелавам вдъхновение, а вие – марш да четете и да се учите да се гримирате 🙂

Градът, в който са родени приказките за принцеси

LeeAnn May 1, 2018 February 25, 2020Пътеписи 1

Знаете колко съм любопитна и знаете, че искам да знам всичко, ама съвсем всичко, включително защо облаците не падат на земята, въпреки че са пълни с тонове вода, колко тежи свободата и кой измисля приказните същества… На тези въпроси вече имам отговорите, но наскоро открих отговор на незададен въпрос (няма нищо по-удовлетворяващо от това отговорите да те намират сами!). Преди няколко дни, не съвсем очаквано и съвсем не за дълго, попаднах в Града, в който са родени всички приказки за принцеси, рицари, дракони и други приказни същества, даже не съвсем прелестните такива. Градът е тих, малко бавен, леко скучен, но непретенциозен, хем спрял във времето, хем намиращ се някъде напред в бъдещето… Хората – несъвършени, но спокойни, фонтаните – грозни, колите – електрически, освен тези,…

Забравена от Небето

LeeAnn April 9, 2018 December 19, 2022Емоции в проза, Култура 3

Днес е Християнски празник – време за семейни срещи, време за тишина, за пречистване… Великден е! По-набожните сред нас отидоха да потърсят пречистване за душите си в храмовете, надявайки се, че Той е там и ги чака… Той не беше там… Никога не е бил, но не всяка душа има сензорчетата да го усети… Срещнах Го три-четири дни преди Великден в очите на една жена, която чрез таланта си пресъздаваше българската душа – разказваше я, изстрадваше я, омесваше я, вплиташе я, втакаваше я – за да не бъде никой забравен! И въпреки, че много от нас често се чувстваме забравени от Небето – не сме. И докато има актьори като Боряна Стамболиева, чиито талант идва направо от Там, никой никога няма да бъде забравен и…

Живак: Тъгата на живота през сълзите от смях

LeeAnn February 22, 2018 October 6, 2023Емоции в проза, Култура 1

„Светът е оцелял, защото се е смял”. Чували сте този израз десетки пъти, аз също, но едва пред ден-два, гледайки „Живак” си дадох сметка, че смехът е нещото, което заздравява нишката, която ни държи свързани с този свят, защото ако не е смехът, па макар и през сълзи, тъгата ще ни превземе, ще ни потопи, ще ни откъсне и унищожи… Смях се с глас като дете – до разхълцване, до лудост, до сълзи, до гняв, до загуба на дъх… Димитър Живков е гениален актьор от чиито очи, освен дълбоко синьо море, те гледа и един мъдрец, който с всяко превъплъщение и всеки поглед ти казва: „Всъщност не е смешно, но поне е по-лесно!”. Не пропускайте нито един шанс да се посмеете днес, защото не знаете…

Урок по Вдъхновение!

LeeAnn February 3, 2018 May 3, 2023Истории за истински човеци 4

Герой… Нечовек… Извънземен… Великан… Лично вдъхновение за 2018… Това са само част от суперлативите, които обикалят вече повече от 10 дни в пространството по повод инициатива на Феноменалния Краси Георгиев. Какво направи Краси? Краси тича без прекъсване по пътечка в продължение на точно 36 часа в подкрепа на деца с онкохематологични заболявания. Целта бе да се съберат средства за спортен лагер за деца, преборили рака – деца, които не само вече са в ремисия, но и тренират, ходят на състезания и печелят награди! Бидейки до Краси в голяма част от времето, смело мога да заявя, че всички тези сравнения и епитети са силно подценяващи проявата на Краси. Умишлено не наричам 36-часовото тичане без прекъсване по пътечка „постижение”. „Постижение” също е слаба и даже някак…

Ден на осъзнатата безценност

LeeAnn November 21, 2017 March 7, 2020Емоции в проза 0

Днес, според православния календар, е Ден на Християнското семейство. Аз обичам, според типа на отиващата си година, да си кръщавам този ден с различни имена – ден на семейството и приятелите, празник на баланса и съзиданието, на силата, на подкрепата… Тази година беше трудна във всякакви възможни смисли, което прави днешния ден подходящ за равносметка… Човешките същества са привлечени от правенето на сравнения и равносметки и често забравят, че е важно не къде си бил и какво си си купил, а какво си преживял, какво си споделил, как си се чувствал и… харесваш ли това, което виждаш, когато се огледаш… в себе си 😉 Именно това е и хубавата страна на трудната година – тя прави забелязването и осъзнаването на безценните моменти много по-лесно и…

Белите лястовички

LeeAnn October 5, 2017 April 10, 2020Народни танци 0

Имаше времена когато всяко Чановско събиране можеше лесно да се разкаже с думи – споменеш две-три хорца, едно-две лафчета и – разказът готов. Тези времена отминаха отдавна… След тях дойдоха времена когато всеки Чановски празник можеше да се разкаже в снимки – хората обичат картинки – малко шаренко тук, някоя друга весела муцунка там, и – разказът готов. Тези времена също отминаха. Наскоро. Онзи ден, на 01.10.2017 г., когато Чанове Бургас празнуваха своя осми рожден ден. Отминаха, защото нито думи, нито снимки, могат да разкажат какво се случи там. Привидно там се бяха събрали обикновени танцуващи хора, дошли да хапнат, пийнат, тропнат някое и друго хорце… Истината обаче е, че там си бяха дали среща Добрината и Надеждата и всички хора бяха бели… много бели,…

Пиянството на един народ

LeeAnn August 16, 2017 April 10, 2020Народни танци 4

И в няколко дена, тайно и полека,народът порасте на няколко века… Наистина, заедно с напредването на пролетта и семинарското кипение, подобно на тайно революционно движение, напредваше гигантски. Цяла България приличаше тая пролет на един вулкан, който издаваше глух тътен, предвестник на избухването. Рояк хореографи кръстосваха планини и полета и организираха семинара. Те намираха навсякъде добър прием; обятия разтворени, за да ги прегърнат, сърца открити – да ги чуят – един народ, жаден и нетърпелив да поглъща още и още чист български дух, под формата на музика, хорà, игри и теоретични лекции… Преди десетина години Господинови, като били загатнали за семинар, едва ли били очаквали да дойдат години, когато народът само ще чака да чуе датите за идния при все че тазгодишният не е свършил още……

HBD v7.0 …

NeeAnn August 13, 2017 May 6, 2018Емоции в проза 4

生日快樂，獵鷹寶貝! Бъди жива и здрава с всички възможни и невъзможни пожелания от този и другите светове 🙄 Floating in your dreams … 🙄

Небеса 02…

LeeAnn July 20, 2017 May 3, 2020Облаци 0

Има вечери, в които Слънцето държи да напълни душите ни с красота до краен предел и даже и още малко, за да е сигурно, че с тази прелест за душата ще изтласка вън от нея всички нагнетени умори и разочарования, празни надежди и очаквания и дори горчивината от не спазени обещания… Да, наистина, всяко отпускане съвсем нормално започва с въздишка. Когато Небето въздиша, там се появява дъга… И ако човек бъде така глупав, че дори за миг отклони поглед от Небето, на следващата утрин би казал, че няма нищо по-красиво от мимолетна дъга. Но ще сгреши, и тази вечер Небето бе решило да ни го докаже, като ни покаже цветове, за които дори нямаме имена! И точно когато си помислих, че това е всичко, се…

Небеса…

LeeAnn July 14, 2017 May 3, 2020Облаци 0

Понякога Слънцето отказва да се оттегли преди да е събрало всички въздишки на земните обитатели и да ги е превърнало в неповторим небесен пътеводител. Днес Слънцето събра въздишките от умора и ги превърна в ефирни сиви плетеници… Въздишките от любопитство и нетърпение запали с огнените си лъчи и освети с тях пътя към сбъднатото утре… …а замечтано-влюбените въздишки превърна в розово-лилав бонбонен фондан и застла с него пътя към споделеното утре. Въздишките на облекчение и удовлетвореност постла на пътя към щастливото утре… Едва тогава, оставяйки земята обгърната в мечтателност и нежност, се оттегли и тихо заспа…

Почивен ден

LeeAnn July 7, 2017 December 19, 2022Култура 0

Постановка на открита сцена пред Народен театър “Иван Вазов”: едно от най-вълнуващите театрални предизвикателства през тази година и определено любимо приключение за предстоящия театрален сезон. Емоционално, вдъхновяващо, едновременно отпускащо и зареждащо. Храна за душата и удоволствие за всички сетива! Хуморът на Камен Донев, който те разсмива, подвежда те да се смееш с цяло гърло и от сърце, и точно когато най-малко очакваш, те жегва болезнено право в най-уязвимото ти място 🙂

Далеч от очите, далеч от сърцето…

LeeAnn July 3, 2017 February 25, 2020Пътеписи 0

“Далеч от очите, далеч от сърцето” – така, казват, работела Любовта. Не и за мен, не и към него! Години наред не ми се отдаде възможност да се върна, но нито за миг не спрях да искам да бъда там! Върнах се. Той беше там и ме чакаше. Усмихна ми се все едно никога не съм си тръгвала и ми прошепна: „Връщай се винаги през юни”. Погледнах го, облян от първите слънчеви лъчи, и обещах да се върна. Отново. През юни. Пирин е нещо, което не се изговаря на глас и не се гледа с очи. Да бъдеш „там” не е физическо състояние, то е по-скоро духовно и емоционално състояние, което можеш да споделиш, но само с хора, с които ти е приятно да мълчиш…