(Сопот, съботно-неделно)
Автор: Красимир Топчиев
Посвещавам на сина си Георги Топчиев-Жорката и всички негови колеги-пилоти, които ще ми липсват като общност до следващото лято.
Дай, Боже, пак да се срещнем!
Сбруя, каска, очила,
нави, варио, вода.
Старт, крило, небе, простор,
град, земя – от птичи взор.
План, контрола, показател,
редом със добър приятел.
Полъх, термика, изваждане
към условия нагаждане.
Хеликоптер, сат, спирала,
а край тебе магистрала –
спийдъри, тандеми, соло
кой нагоре, кой надолу…
Глъч, кацалка, бол народ,
оглед, майсторски заход,
меко кацане, зад теб
следващият чака ред.
Бира, супа, сладолед,
и приятели безчет –
Емо, Яхоо, Камен, Весо:
– Накъде си, докъде си?
– Ботев, Шипка, Казанлък,
но на връщане, язък –
дълго стъргах по реброто,
слабо се оказа то, горкото!
Тъкмо щях да стигна „Кучето”,
ала друго ми се случи –
той отпраши сам на Юг,
а пък аз останах тук.
Затова кацнах на „Рибката”,
далеч за мен да не припкате.
Но и толкова ми стига,
че пресрещнах два-три МИГ-а.
И от Пловдивското поделение
пак ще има съобщение,
че цивилни планеристи
са навлезли в техни писти.
Нека графика да спазваме,
за да не се наказваме!
В друго време, в друг момент
кънтри-крос експеримент.
Време, слънце подходящи –
възходящи, низходящи…
Горе сам си с тишината,
ставаш част от птиче ято,
сам със вятъра говориш
и с теченията спориш.
Пробваш да ги надхитриш,
поизвадиш се и виж –
някое отзад се скрило
и с невидимата сила
те запрати към земята,
търсиш пак добрия вятър.
Вариото ти казва спри,
не се наказвай,
две и осемстотин стига,
че CB снага надига!
Качвайки се по комина,
мислиш: ”Всичко се размина!”
и отпускаш управлението,
вкусваш вече забавлението…
Низходящо, колапс, срив опасен,
варио пищи, запасен…
Твърдо, прашно и бодливо –
как да е сред селска нива?
Мисъл, дъх и телефон,
жега, сянка и подслон.
Ще се чака – няма спор,
тъкмо време за разбор…
От колата: „К’во станA?”
Ти: „Удавих се, ей на!
Трябваше ми още малко
до заветната кацалка.
Нещо странно ми се случи,
северният май се включи!
Със въздушните течения
днес сме на различни мнения!”
Нощ, поляна и Луна,
ленност, пълна тишина,
а звездите светят смело –
обещават утре да е чело.
Утро, полъх, жар, надежда,
хоризонта все оглеждаш:
първи, втори се навързват,
и към лифта бързаш, бързаш!
Лифт, пътека, старт, крило,
винаги тъй е било:
към небесните простори,
все нагоре, все нагоре!
м. 09 – 12.2020 г.
Сопот – Сливен