LeeNeeAnn

Всичко е Любов

LeeAnn April 6, 2020 April 10, 2020Народни танци 0

Напоследък е популярна една притча за борбата, която всеки от нас води в себе си, която притча разказва, че всеки има скрити в душата си два вълка, които непрестанно и безмилостно воюват помежду си. Единият е лош, той олицетворява злобата, агресията, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, фалшът… Другият е добър – той е радостта, омиротвореността, любовта, надеждата, добротата, съпричастието, взаимността, щедростта, искреността, човечността, състраданието и вярата. Древните мъдреци казват, че надделява по-силният вълк – този, когото храним. Живеем във време, в което повече от всякога имаме нужда от храна за добрия вълк. Имаме нужда от любов, от положителни емоции, от заразяваща енергия, от добър пример. Повече от всякога имаме нужда да правим любимите си неща, макар и от дома, имаме нужда да се виждаме…

Да докоснеш Великан

LeeAnn April 5, 2020 April 17, 2020Емоции в проза 0

Аз съм щастлив човек и имам късмета животът да ме среща с феноменални хора. Отдавна искам да ви разкажа за един от тях, но всеки път, когато се опитам да започна, буца застава в гърлото ми и ме души… в същото време знам, че той би казал „Давай, направи го“. Невероятно е как е възможно да чувстваш липсата на човек, когото почти не си познавал, човек, до когото си имал възможност едва да се докоснеш. Дори не искам да си представя дупката в душите на близките му хора… За такива човеци се разказва трудно… Познавах такъв човек и не спирам да му се възхищавам и да си спомням за него. Липсва ми начинът, по който ме караше да се чувствам – извисена, значима… За пръв…

Време за обичане

LeeAnn April 5, 2020 April 5, 2020Емоции в проза 2

Аз не съм затворник, аз съм си У ДОМА! Аз не съм сама – със семейството си съм! Тези, които не са в моя дом, са в своя, със своето семейство и са добре. Само едно човече липсва, но то изпълнява дълга си и също е добре. Това е всичко, от което една майка има нужда. На теб какво повече ти трябва? Да, карантината ще ни промени, но САМО ако продължи достатъчно дълго, за да даде възможност на смирението, преоценката и осъзнаването да надвият над агресията, мрънкането, вечното отричане на всичко и на всички, самосъжалението и ниската самооценка и да отворят път на любовта, съпричастието и човечността. Сега е време за празнуване!

Сняг и люляци

LeeAnn April 2, 2020 December 23, 2022Емоции в проза 10

Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци. Тази година, щъркелите си дойдоха на 12 март (за вярна се приема датата, на която аз съм ги видяла 😉 ) и сега, при тези снежни намигвания се чудя оцеляват ли. Би трябвало – все пак те имат много по-добра връзка с вселенския разум от нас, човеците. А люляците… Това е нещо, което наистина успокоява и радва душата ми. Затова преди две пролети си откраднах люляк и си го гледам на терасата – хем радостта стига бързо до мен, хем заради едното помирисване не се състезавам с кварталните люлякограбители, които всяка година обезобразяват храстите… Миналата година люлякът цъфна оскъдно, срамежливо, но с хубавия си омагьосващ лилав…

Придворният съгледвач

LeeAnn March 31, 2020 January 23, 2022ППНК* 0

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, вече знаете, че била и много мъдра. Тя знаела, че поданиците във всяко царство-господарство от време на време биват обхващани от разни безобразни състояния, някои от тях болестни, други – просто прелестни. Нейно Принцесешко Слънчевство, каквото и да става, не губела самообладание и винаги проверявала какво става в царството ѝ. Този път, честта се паднала на Придворният съгледвач, на когото възложила да провери слуховете, че в царството се случва нещо невиждано и нечувано досега. Придворният съгледвач приел мисията присърце и тръгнал на път. Гледал тук, гледал там, слушал тук, слушал там, ама нищо не разбрал. Затова решил да се изкачи на върха на планината и да поиска съвет от белобрадия старец,…

Придворният печатар

LeeAnn March 25, 2020 January 24, 2022ППНК* 8

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много мъдра. Тя знаела, че всяко царство-господарство има нужда не само от храна, вода и слънце, но и от добри новини, за да може цялата придворна гвардия от сладкари, билкари, смешници, мълчаливци, магистрати, ловци, чистачи и принцове и рицари от всякакъв род и порода, да бъдат щастливи, за да вършат работата си с радост и прецизност. Принцесата знаела, че в противен случай в Царството ще настъпи такава суматоха, че… че…. абе, голяма суматоха ще настъпи! Затова, Принцесата, която не случайно била наричана от поданиците си Принцеса-Слънце, имала свой собствен главен придворен печатар, който работел само когато имало нужда от добри новини и по празници, защото тогава добрите новини някак сами…

Графиня CMYK

LeeAnn March 23, 2020 January 24, 2022ППНК* 2

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… търпелива – особено с възрастните отегчени от скуката графини, които така благородно измисляли предизвикателства за поданиците, самозаблуждавайки се, че така скуката ще избяга… Тя, скуката, наистина бягала, но не от графините, а от злочестите поданици! Най-капризна била обаче Графиня V., която не само че с лека ръка хвърляла предизвикателства насам-натам, ами и използвала засукани думички, за да обърква поданиците: „Ммм, това какво красиво RGB е!“, „Аууу, това е от зеления период!“ Поданиците се справяли някак, но когато графинята ентусиазирано заявила: „Уважавайте печатарите, дайте го в CMYK“, поданиците се отчаяли и дотичали право при Принцесата. Надявали се, че тя поназнайва разни трикове за справяне с капризни графини 😉 Принцесата…

Пролет е…

LeeAnn March 17, 2020 August 3, 2020Емоции в рими 2

Слънце в люляците се оглежда,Лилиум подава се едва, Кандилките поглъщат жадно ситни капчици роса…Пролет е и щъркелите даже са си вече у дома!

Небеса (3)

LeeAnn March 13, 2020 May 3, 2020Облаци 10

Има дни, в които Слънцето не може да реши кога да плени впечатлените ни очи – на изгрев или на залез… Затова събира всички цветове, разбърква ги като палаво дете, хвърля ги на високо и чака да види кой ще забележи творението му и колко обожателни въздишки ще полетят към него… То ги събира и разстила внимателно, с помощта на верния си приятел Вятъра, а накрая самото То въздиша и разрошва едно ъгълче от перфектната картина… Останалото… е радостта, която дава на очите ни на сутринта…

Рила

LeeAnn March 11, 2020 March 11, 2020Фотодневник 0

Рила – синоним за магичност и вълшебност… А когато негово величество Времето позволи да се радваш на тази красота от рутината на делника, вълшебството става част от действителността…

Сладури …

NeeAnn March 2, 2020 May 31, 2022Фотодневник 7

enjoy 🙂

Прошката не променя миналото…

LeeAnn March 1, 2020 March 14, 2020Емоции в проза 4

Прошката не променя миналото, но много съществено променя бъдещето. Дава му шанс… Обидата е едно от най-интересните и разрушителни чувства, които хората избират да изпитват. Обидата е реакция към заобикалящия ни свят, но за разлика от положителните радост, обожание, възхищение и т.н., тя ни дава възможност да научим повече за себе си. Оскърблението, което изпитваме, се корени в нашата самооценка и представата ни за самите нас и в нереалистичните очаквания към околните. Когато чуем нещо красиво и великолепно за себе си, то ни радва, дори да не отговаря на самооценката ни (но пък някак отговаря на очакванията ни 😉 ). С обидата е точно обратно – обиждаме се, когато страничната оценка съвпада със самооценката ни (но пък не съвпада с очакванията ни 😉 ). Примерът…

Напразни усилия на любовта

LeeAnn January 4, 2020 December 19, 2022Култура 0

Изправена съм пред дилема една – дали някак ще успея да разбера напразни ли са наистина усилията на любовта? Виждайки дръзката режисьорска игра водеща до нелека актьорска съдба ми е трудно да се съглася че има усилие напразно, стане ли дума за тези дами и господа! Те са банда безподобна, която забърква от Шекспировите слова сатира понятна и удобна дори за нашата географска ширина! Ха, отново ми се случи, римата добре да се получи но за това виновна съм едва, защото римите са част от любовта! Наистина или на шега, оказва се накрая, че където има любовна омая, усилия напразни няма! Ето, случи се пак! Не ме бива в римите, но тези хора някак карат сърцето ми да пърха и да прелива и самò да…

Честита Нова Година!

LeeAnn January 1, 2020 March 4, 2020Фотодневник 0

Пожелавам ви здраве и време за себе си! От времето ви за себе си, да имате желание да отделите за приятелите си! Желая ви приятели, които да ви вдъхновяват и зареждат! Желая ви да постигате – колкото – толкова, но всеки ден повече от предишния! Пожелавам го и на себе си 🙂

something coloured 05 …

LeeAnn May 9, 2019 February 25, 2020Фотодневник 4

Iridium …

Ден на мечтателите (`19)

LeeAnn April 12, 2019 February 25, 2020Емоции в проза 0

Всички велики неща са се случили благодарение на някоя сбъдната мечта. Колкото по-дръзка е била тази мечта, до толкова по-велики дела е извела мечтателя си. Без дързост в мечтите, Космосът щеше да си остане химера. Мечтите ни ни правят по-добри хора и професионалисти и са нашите най-добри приятели. Те са тук, дори когато на надеждата ѝ писне от нас и е готова да си тръгне, навъртат се наоколо денонощно и винаги са готови да ни вадят от лошото настроение. Те са огънчето, което огрява пътя ни и ни топли отвътре. Ако не бяха мечтите ни и способността им да ни превземат, животът ни щеше да прилича на една безкрайна мрачна и студена зима, лишена от вълнения и емоции! Способността ни да мечтаем е свързана със…

ハッピージュビリー、チョコリ …

NeeAnn March 25, 2019 February 25, 2020Фотодневник 1

Happījubirī, chokori … Бъди жива и здрава, и все такава …

Безмоторното летене

LeeAnn February 4, 2019 February 1, 2023Летене (от всякакъв вид) 3

Спокойно мога да нарека безмоторното летене „най-доброто от двата свята” – света на парапланерите и света на самолетите. Безмоторното летене колкото прилича на летене с парапланер, е толкова и различно, колкото прилича на летенето със самолет (лек или свръх лек), толкова и се различава. Летенето с безмоторен планер е в състояние да ти достави същия вид усещане като летене с парапланер, но в стотици пъти по-силно, по-интензивно, по-наситено и с по-голяма амплитуда. С планер се лети без двигател и без перка 🙂 Голяма изненада, нали? И понеже ми зададоха всякакви въпроси от „как излита без двигател” до „как каца без двигател”, обяснявам простичко и доколкото мога 🙂 Планерът излита чрез теглене от самолет с двигател 🙂 Не, не е лесно, въпреки, че изглежда така. Трябва…

Нашата крепост

LeeAnn January 21, 2019 May 8, 2020Емоции в проза 0

Не отдавна Надинка сравни блога си с музей – тихо, кротко местенце, дори да мине някой, той не вдига шум, не коментира много много, почти не се обажда, остава за известно време и кротичко си тръгва. Хареса ми това сравнение, макар да предпочитам да се сравня с галерия, а не с музей, защото все пак, от време на време, излагаме по някое произведение на изкуството на вниманието на уважаемия посетител. И така вече пълни 13 години. Днес започваме 14тата обиколка. Преди тишината ме тревожеше и не ми харесваше това, че „социалните“ мрежи отклониха шумотевицата на тълпата от блоговете. Малко по-късно осъзнах, че повече ми допада блогът ни да е галерия, или дори музей, но в него посетителите да откриват четива, които не са изгубили стойността…

8:15 на Орлов

LeeAnn November 18, 2018 December 19, 2022Култура 0

Имах интересна среща вчера в 8:15 на Орлов… Среща с Уди Алън… Прието е, когато Уди ти „чукне” среща, да не отказваш 😉 И аз не отказах, макар в себе си да знам, че не винаги лудостите на гениалния му ум ми понасят напълно… Този път, обаче, не само ми понесоха, но не ми и стигнаха и това определено се дължи на адаптацията на Георги Грозев, който е съумял да запази ненатрапчиво, но отчетливо усещане за Уди Алън, без да натоварва излишно възприятията на българския зрител. Дори напротив – постановката носи вкуса на българската реалност, днес и тук, подправена с точната доза дребни злободневни пиперливо-кратки подмятания, за нещата, които можем да понесем единствено, ако им се надсмеем. Та така, Стойчо (Калоян Янев) и Павката (Мартин…