Майка

Преди петдесет дни си отиде и майка.
Година след татко. Твърде скоро, измерено в земно време…
Празно е и тегаво…
Не толкова празно, колкото се надяваше тя…
Не толкова незначително малко празно, колкото се опасявах аз…
Няма я от по-скоро, но тъгата по нея някак потъна в дупката, която остави татко и сякаш не я различавам и не я усещам…
Всичките ми сълзи изтекоха по татко…
Сухо е, затъкнато, задавящо…
Тъгата иска време – да осъзнаеш, да простиш, да приемеш и да продължиш, носейки в себе си само хубавите спомени.
И Светлината.

2 Comments

  1. :сърце:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.