Аз съм!

Аз съм силна, супер силна, почти като супер герой супер силна, но не защото искам или защото ми харесва, а защото няма друг начин…

И продължавам да съм енергична и ентусиазирана и да намирам начин да вървя напред – просто няма друг начин, но това поне ми харесва, защото това съм аз…

И съм позитивна, успявам да остана позитивна, не знам как – вероятно отново защото това съм аз…

Напоследък живея в черна, тъмно черна хроника и мисля, много мисля за смисъла, за пътя, за светлината… за приемането, прощаването и сбогуването… и понякога за смъртта.

Казват, че за каквото си мислиш, това привличаш. Тя, смъртта, е основният режисьор на филма ми в последните 15 месеца и е тук, въпреки, че не мисля за нея. Затова мисля много за пътя, за изборите и не мисля за смъртта.

Мисля за светлината… Колкото по-тъмно е наоколо, толкова по-ярка е най-незначителната искрица светлина… И толкова по-истинска.

Изпратих толкова много и толкова много близки хора за толкова кратко време…

Това ме натъжава и изморява, но не ме прави тъмна, прави ме все по-светла и все по-позитивна.

И продължавам да съм аз.