Виждали ли сте по-красиво и изящно творение на природата от това цвете? Аз май не съм…
Да не говорим, че Восъчко разби и всякакви представи за време и пространство.
То пристигна при мен на метла от канела и какао през пролетта на далечната 2015 г. и въпреки, че беше стояло в пликче цял ден и после Ники няколко пъти опита да седне върху него, да го смачка с раницата на фотоапарата и да го бутне под дивана, на него му хареса у дома, пусна коренчета и даже цъфна, разбивайки на пух и прах вещерското предупреждение „ще трябва да го чакаш 2 години докато цъфне!“.
Восъчко, не само цъфна след точно два месеца, но и повлече крак – сега и от съседното клонче наднича цветче, а любимата ми вещица, която се оказа ППП съобщи най-отговорно, че и нейното Восъче подава очички 🙂
Разбира се, за да се захване и цъфне толкова бързо, бе оградено със специални принцесешки грижи, като: галене, говорене, усмихване, поливане и други 🙂
Затова, мили деца, не вярвайте, като ви казват, че нещо не може – всичко може, само трябва да знаеш (да уцелиш) как!
Днес, пет години по-късно, мога спокойно да кажа, че знам рецептата за отглежане на Принцесешкото цвете (така го наричаме у дома заради красотата, нежността и изяществото му).
За щастие, не е капризно съвсем като принцеса и се гледа относнително лесно:
- Восъчко е висящо растение и у дома стои на високо, за бъдат цветовете му на нивото на (или малко под) очите ни.
- Восъчко обича светлина и стои до прозорец винаги. Не обича, обаче, да му духа студен въздух, независимо дали е обикновен зимен студ или е от климатик през лятото. Затова Восъчко през лятото стои до прозорец, от който влиза жега, а през зимата стои близо до друг прозорец, защото от първия влиза студ. Преди три години почти го уморих, докато разбера, че не обича да му духа студен въздух. Ако му е студено, листата му започват да пожълтяват и да капят. Ако го преместите навреме, оцелява и се свестява. “Навреме” е преди температурата на въздуха отвън да падне до 10тина градуса.
- Поливам го, когато пръстта в саксията стане суха на пипане – т.е. през лятото почти всеки ден, през зимата – рядко. Поливането е по схемата “по-добре често, отколкото веднъж много”.
- Цветчетата му са толкова нежни и малки, че докато се разтворят добре, не ги пипам. Като се разтворят, не им пречи да ги пипнете – все пак трябва да разберете защо това цвете се казва така.
- Този вид восъчно цвете не мирише и ако не му причините болка, не пуска бяла течност.
- Ако искате да дадете на някого стръкче, е добре да го откъснете през февруари – март – април и да го прекършите на някоя “ставичка”, а не да късате клончето.
- Откъснатите клонки поставяте във вода. Пускат коренчета за 15-20 дни и могат да стоят с месеци във вода. Тази година, приготвените за раздаване клонки, дори цъфтяха в чашата с вода.
- Обичате го и му се радвате. Това е.
Виждала ли си грозно цвете? Аз май не съм. 😀
Има хубави и не до там хубави. 🙂
Не съм, разбира се, аз дори бодилите харесвам 🙂 Но, това е изящно, признай 🙂
Разбира се. От най-хубавите. 🙂