LeeNeeAnn

Ден Първи

LeeAnn March 10, 2007 June 8, 2023Култура 5

Premier jour Jacques Prévert Des draps blancs dans une armoire Des draps rouges dans un lit Un enfant dans sa mère Sa mère dans les douleurs Le père dans le couloir Le couloir dans la maison La maison dans la ville La ville dans la nuit La mort dans un cri Et l’enfant dans la vie. Ден първи /Превод: LeeAnn/ Постели бели в гардероба Постеля червена в едно легло Едно дете в майчина утроба Майка му в болки и тегло Бащата в един коридор Коридорът в една къща Къщата в градски двор Градът обвит в нощта Смъртта, скрита в един вик И детето, поело дъх в този миг.

Звуците на саксофона

LeeAnn March 9, 2007 February 22, 2009Емоции в проза 1

Градът е утихнал и вече спи. Само уличните лампи мъждукат тихичко, сякаш ги е страх да надникнат в тъмнината. Тишината боли… Един прозорец свети, а зад него един мъж не спи. Там някъде свири саксофон… Парещите му звуци раздират тишината, разказвайки историята, която той иска да забрави. История за една несподелена любов. История стара и винаги нова. История, повтаряща се от началото на света, но винаги различна. Всичко в любовта се повтаря… Всички истории за любов си приличат… Саксофонът плаче заедно с него. Медните звуци редят думи и довършват незапочнатите изречения. Думите се сипят в нощта като бисери върху топъл сатен… Меко и нежно… Плъзгат се плавно и се претопяват в тишината. Изчезват без да оставят следа… Всяка нощ… Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, свири саксофон……

Осми март или за еманципацията …

NeeAnn March 8, 2007 March 8, 2007Реалността 11

Може би преди около една година, долният текст или част от него, се появи като коментар или в one.bg или някъде тук. И понеже времето, през което не съм влизал там, за разлика от тук, също наближава почти кръгла година, ще си позволя да го пусна пак и отново, макар и с дребни промени, като се надявам да не ме ритате много (поне не по главата и не с кубинки) :-P… Еманципацията, както много други хубави идеи, родени преди няколко века, с течение на времето се изражда до неузнаваемост. Започната още през далечната 1504 година от една италианка (Кристина Де Пизан), лансирала първа искането за право на жените на образование и политическо влияние, преминала през херцог Де Кондорсе с неговото искане за предоставяне на граждански права на жените, последван от Теодор Готлиб фон Хипел, призоваащ за пълноправие на…

“Слабият” пол: Мултифункционално устройство от ново поколение

LeeAnn March 7, 2007 March 7, 2007Децата ни и ние! 15

Напоследък на пазара за офис техника станаха много популярни устройства, които съчетават в себе си много функции – т. нар. Мултифунционали /на жаргон/ – принтер, скенер, копир и факс. Лошо при тях е, че като се развали една от функциите и устройството влезе в сервиз, оставаш и без другите три. Знам, че аналогията е зловеща, но в съвременната действителност, “слабият” пол представлява точно това – 4 в 1 – съпруга, майка, служител и ЖЕНА /последното е екстра/. И тук, като се разстрои едната функция, отпадат и останалите три 😉 Това е колкото казано на шега, толкова и сериозно. Предизвикателството да бъдеш работеща майка и съпруга не е за пренебрегване. Най-трудно, обаче, е определянето и спазването на приоритетите. Балансът семейство/работа е трудно постижим. Колкото и да…

Телефонът плаче

LeeAnn March 6, 2007 December 23, 2022Култура 5

Le téléphone pleure Claude François Allo! Ecoute maman est près de toi, Il faut lui dire: “Maman, c’est quelqu’un pour toi” Ah! c’est le monsieur de la dernière fois Bon, je vais la chercher Je crois qu’elle est dans son bain Et je sais pas si elle va pouvoir venir Dis-lui, je t’en prie, dis-lui c’est important Et il attend Dis, tu lui as fais quelque chose à ma maman Elle me fait toujours des grands signes Elle me dire toujours tout bas: “Fais croire que je suis pas là” Raconte-moi comment est ta maison? Apprends-tu bien chaque soir toutes tes leçons? Oh oui! mais comme maman travaille C’est la voisine qui m’emmène à l’école Il y a qu’une signature sur mon carnet Les autres…

Избор на начално училище

LeeAnn March 5, 2007 February 9, 2009Децата ни и ние! 23

Без значение дали детето ни е ходило на ясла и детска градина, дали му е харесвало или не, неминуемо идва времето за училище. И вече няма значение дали тази идея му допада или не. Неоспорима е необходимостта от ходене на училище. Поне за мен. Но как да изберем подходящото начално училище /от първи до четвърти клас/? Изборът е наложителен и не е маловажен. Децата, които ходят на детска градина, “карат” предучилищния клас там. Деца, които не ходят на детска градина, трябва да се запишат и да изкарат предучилищна подготовка в някое училище. За родителите на тези деца, времето за избор настъпва с една година по-рано. Ако детето не ходи на градина и ще ходи на предучилищна, е добре да го запишете в това училище, което…

Кой е измислил думите?

LeeAnn March 4, 2007 June 15, 2008Емоции в проза 5

Често си задавам този въпрос. Отговорете ми. Кой е измислил думите? Кой е решил какво да значи думата “любов” и какво думата “омраза”, например? И как го е обяснил на останалия свят? И как са разбрали, че “amour”, “amor”, “love”, е все същото, но на други езици? Кой е измислил думи като “случаен”, “честен”, “справедлив”, “манипулация”… Защо по количеството думи, които знаем и ползваме съдят за нас като за хора и интелект. Това, че не знам значението или правописа на някоя дума, прави ли ме по-глупава, по-недостойна или по-лош човек? Има ли минимални изисквания от 1000 думи, например, които трябва да ползваш свободно, за да си част от обществото? Защо хора, които ползват едни и същи думи, от един и същи език, не могат да се разберат по…

Честита Баба Марта!

LeeAnn March 1, 2007 February 28, 2013Емоции в проза 5

Да сте бели и червени, весели и засмени, силни, смели и добри! Това е един от любимите ми празници, защото си е чисто български, също като лютеницата 😉 И понеже, каквото и да кажа, ще е казано вече,… просто нищо няма да кажа 😉 ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Самотната птица

LeeAnn February 27, 2007 December 23, 2022Култура 5

Самотната птица се познава по това, че винаги се стреми към най-високото, че не тъгува по приятели, дори за тези от собствения си вид, че целта й е винаги небето, че няма определен цвят, и по това, че пее много много нежно. П.С. Това е стих, от автор, чието име не знам. Чух го монтирано преди песен на В. Найденов и си позволих да го препиша за вас. Ако някой открие автора, нека ми каже, моля, за да го добавя. Даже заглавието не знам. Това го измислих аз. и оригиналът: “Състоянията на самотната птица са пет: първото е, че се стреми към най-високото, второто – че не тъгува по приятели, дори и за тези от собствения вид, третото – че целта й е винаги небето,…

Какво означава “да простиш”?

LeeAnn February 22, 2007 March 14, 2016Емоции в проза 11

Когато един безпардонен мъж ме попита “Какво означава “да простиш”?”, аз отвърнах: – Да дадеш втори шанс! – Да забравиш, така ли? – Не, просто да дадеш втори шанс. Можеш да дадеш втори шанс и без да забравяш, достатъчно е да простиш. – Мога да дам втори шанс и без да простя. Аз не прощавам! Разговорът обещаваше да се превърне в спор, затова го прекратихме по взаимно съгласие. Малкото свободно време за нормални разговори не бива да се пропилява в безсмислени спорове. Продължих да мисля за това. Ако някой твърди, че не прощава, това прави ли го наистина безпардонен? Ако работата ни изисква да сме безпощадни, безкомпромисни и безпардонни, това не означава, че и в личния си живот сме такива, нали? Прощава се обикновено за…

Как да си откраднете целувка

LeeAnn February 21, 2007 January 20, 2013Приказки за Рицари и още нещо 9

Напоследък се забелязва едно известно негодувание сред принцове и рицари. Тъгуват за отминалите времена на дуели и рицарски турнири, когато на победителя се е падала не само ръката на принцесата, а цялата принцеса, заедно с първата целувка при това. И се питат “Какво стана, принцесите ли се свършиха?” Неее, не са се свършили принцесите. Просто “Здравната каса” фалира, защото докато победителят се радвал на своята принцеса и се наслаждавал на първата си целувка, другите 10-15 участника се мотаели по болници и санаториуми. Съвременните принцове и рицари роптаят най-вече срещу това, че все по-трудно стана да получиш целувка от принцеса. Особено първа целувка. Всички знаят, че след първата целувка, принцесите дават следващите с удоволствие. Което от една страна е хубаво, защото това значи втори шанс, ако…

Нашият блог е моята крепост

LeeAnn February 21, 2007 November 16, 2009Емоции в проза 6

Нашият блог е моята крепост. Всъщност думата „крепост” не е най-точната, защото тук може да влезе всеки, да ни остави нещо от себе си и да си тръгне. Може и да не си тръгва. Може да намине отново, може и никога повече да не пристъпи прага ни. Всеки е добре дошъл и всеки е свободен да си тръгне, когато пожелае. Да, „крепост” не е най-подходящата дума. Това е моето място за бягство от реалността. Не точно бягство… По-скоро начин за спасение. Място, където мога да пиша. Писането само по себе си е вид спасение. Сядайки пред празния екран, имам време да премисля отново това, което ме е развълнувало, подразнило, впечатлило, разстроило, заинтригувало. Имам време да го филтрирам и да преценя дали си заслужава да бъде…

Ден на влюбените

LeeAnn February 14, 2007 February 14, 2007Емоции в проза 13

Днес, 14 февруари, е професионален празник на мечтателите, романтиците, оптимистите, ентусиастите и на всички останали перманентно влюбени хора. Честит празник на влюбените в небето, морето, водата, земята, планината, тревата! 😀 Честит празник на влюбените в облаците, звездите, дъгата! 😀 Честит празник на влюбените в тишината и свободата! 😀 Честит празник на влюбените в летенето, плуването, скачането, катеренето, спускането… 😀 Честит празник на влюбените в предизвикателствата и авантюрите! 😀 Честит празник на влюбените в живота, приятелството и любовта! 😀 На вниманието на всички останали: Днес се очакват невиждани задръствания във всички магазини за цветя, бонбони, шоколад, напитки, плюшени играчки, парфюми… Моля, проявете разбиране, особено ако на човека до вас му излизат сърчица от очите… 😉

Стрелба с малокалибрен пистолет

LeeAnn February 10, 2007 June 29, 2020Емоции в проза 19

До преди 3-4 дни нямах никаква представа от пистолети, пушки и оръжия въобще. Сега вече имам бегла представа, но съм си все така миролюбива 🙂 Даже повече от преди! Как стигнах до идеята да стрелям? Спонтанно! Казах “Искам” на подходящия човек, а той пък взе, че каза “Добре, четвъртък в 19.00 часа”. Речено – сторено. Отидох заредена с ентусиазъм, притеснение и любопитство, а той – с търпение, за което му благодаря. И тъй като инструкторът си по парапланеризъм наричам “пилотът ми”, за миг ми хрумна да нарека този човек “стрелецът ми”, но ми се стори доста зловещо. Затова ще го наричам Марлекс. Представях си стрелбата с пистолет в стрелбище по следния начин: отиваш, дават ти оръжие, стреляш и си тръгваш. Никога не съм предполагала с…

Какво да правим с неизбежното?

LeeAnn February 6, 2007 June 15, 2008Емоции в проза 32

Има въпроси, чиито отговори са ни известни. Има такива, на които си мислим, че знаем отговорите. Има въпроси, които се боим да зададем, защото не сме сигурни, че искаме да чуем отговорите. Има въпроси, чиито отговори знаем, но не ни харесват и се правим, че дори и въпросите не знаем… А някои въпроси все още търсят отговорите си. Защо винаги когато печелим нещо, губим нещо друго? Защо, това, с което не намираме сили да се справим, наричаме „неизбежно”? Наистина ли съществува неизбежното? Защо неизбежното е лошо и от него боли? Аз нямам тези отговори… А вие?

Жожо-виелицата

LeeAnn February 3, 2007 February 1, 2022Приказка за Жожо 8

Стоях си кротко един ден и си чаках нещо. Ден като ден, чакането и то най-обикновено, поне в началото, докато към чакащите не се присъедини една странна личност, която каза, че й напомням някого… – Кого? – попитах, хем учудена, хем леко притеснена… – Жожо-виелицата! – отговори странната личност – Познаваш ли Жожо-виелицата? – Ммне, разкажи ми за него, моля. – За него ли? Жожо е МОМИЧЕ! Нали ти казах, напомняш ми на нея… – Разкажи! – помолих аз, дваж по-заинтригувана, и странната личност започна да разказва… *** Жожо, както вече ти казах, е момиче. На пръв поглед най-обикновено, но погледнеш ли я втори път, започваш да се питаш какво се върти в главата ѝ… Хм, главата ѝ… Май от там тръгва този прякор “виелицата”……

Дървото на любовта

LeeAnn January 31, 2007 February 25, 2020Приказки за Рицари и още нещо 17

“Най-дългият път започва точно пред краката ти.” Всеки рицар, принц, та дори придворен разказвач на приказки от най-далечното кътче на най-затънтеното царство знае това. Знае къде води този път. Знае какво го чака в края. Но малцина са тези, които се осмеляват да тръгнат по него. Пътят е дълъг. Пътят е къс. Пътят е труден. Пътят е лесен. Пътят е прав. Пътят е крив. Пътят е светъл. Пътят е тъмен. Пътят е равен. Пътят е стръмен. Пътят е път. Пътят е брод. Пътят е пътечка през гъста гора. Пътят е друм през поля. Път, осеян с препятствия и предизвикателства, с доверие и лъжи, с предателства и приятелства. Път, покрит с остри камъни, посипан с пепел от рози, постлан с килим от горски теменужки, облян с…

Стихове в крачка…

LeeAnn January 30, 2007 December 27, 2012Приказки за Рицари и още нещо 6

Понякога писмената комуникация не е чак толкова лошо нещо и ражда весели … стихчета. Това е краят на един разговор, отпреди десетина дни ;), но тъй като пак за принцеси иде реч, си е актуален и сега 🙂 И не знам дали защото в края на работния ден, хората нещо изперкват или просто защото Пейо го бива в провокациите, но, според мен, стихчето стана … сладурско (?) … май … Пейо: …….. Дачи: засрамено човече, т.е. “пейо ме смути и не знам какво да кажа” Пейо: колко по-хубаво е с “пейо” в изречението 🙂 ………. Пейо: отде ги извади тия шамари, дето тоя поет ми удари на моята възхитена от деликатност душа се образува болезнена синина Дачи: извадих ги от едни тайни джобчета където ги…

Рицарят, който бил загубил думите

LeeAnn January 26, 2007 February 25, 2020Приказки за Рицари и още нещо 15

Живял е нявга в едно царство Рицар. Наричали го Мрачния рицар, макар и не съвсем заслужено. Той имал коса, черна като гарванови пера, очи тъмни като най-дълбоката пещера, яздел непокорен черен кон, имал черен щит и черни доспехи, черен меч и черно наметало. Изглеждал така, сякаш нощта му била сестра! Всички единодушно вярвали, че в гърдите си носел също толкова черна душа. Но дали това било така? Никой не можел да прецени със сигурност, защото Рицарят не говорел с никого и никой не знаел какво мисли той. Мислите му обикновено били изписани в очите му, но никой не се сещал да ги погледне. Или не смеел – от страх… Мрачният рицар бил самотен и много тъжен. Не говорел, защото смятал думите за излишно губене на…

Безмерно и Червено

LeeAnn January 26, 2007 June 8, 2023Култура 0

Immense et Rouge /Jacques Prevert/ Immense et rouge Au-dessus du Grand Palais Le soleil d’hiver apparaît Et disparaît Comme lui mon coeur va disparaître Et tout mon sang va s’en aller S’en aller à ta recherche Mon amour Ma beauté Et te trouver Là où tu es. Безмерно и Червено /Превод: LeeAnn/ Безмерно и червено Над двореца огромен Слънцето зимно се показа пред мен И бързо изчезна Като него моето сърце ще изчезне и кръвта ми ще изтече в търсенето твое Любов моя, Прелестна моя И ще те открие Където и да е.