Category: Емоции в проза

Знаете ли къде се продава то? А от какво е направено? Аз съм Огънят и търся да купя малко търпение, за да нахраня с него неспокойната си душа. Ако намеря продавачът на търпение, ще му дам част от своя пламък в замяна на само една-едничка шепичка търпение. Предполагах, че Ледът продава търпението. Но не е той! Докоснах го и го превърнах в пара, а неговата чезнеща студенина едва успя да охлади пламтящите ми краища и да ги превърне в къдрици от жарава… Тогава си помислих, че сигурно Вятърът носи търпението със себе си. Все пак, той е ходил навсякъде, познава всички, говорил е с всички, а затова вероятно му е нужно много търпение. Но не е и той! Докоснах го и той се превърна в…

Continue reading

Обичам да пазарувам! … М, да-а-а, вече виждам усмивките ви и утвърдително-укорителното клатене на глава… „Естествено, че коя жена не обича?!” – това бихте казали, ако стоях пред вас, нали? Така си и знаех! Но, този път не ме разбрахте! Защото, аз НЕ обичам да обикалям по магазините, а само да пазарувам! Каква е разликата ли? Огромна! Обикалянето по магазините, така, както си го представят повечето жени и което е омразно занимание на болшинството мъже, е свързано с безкрайно хаотично бродене напред-назад в студ и пек, с безпредметно влизане и излизане в най-различни големи и малки магазинчета, с обясняване на напористи продавачки, че нищо няма да купуваш, а само искаш да видиш какво се предлага… Досадно, в много случаи безполезно, винаги ужасно изморително … И…

Continue reading

Синдром ли е Бай Ганьо? Или е национална черта? Или самият Алеко Константинов е толкова велик и гениален, че самият факт, че е българин е достатъчен, за да се гордеем с това? Това е опит за обощение на коментарите по темите за Вечният Бай Ганьо. Позволявам си да считам коментиращите за представителна извадка, поради професионалното им и възрастово многообразие. И въпреки, че коментарите на пръв поглед изглеждат далеч един от друг като мнение, то внимателният им прочит говори точно обратното. Всички казахме приблизително едно и също, но с различни думи. И то е, че: – имаме прекрасна природа, която се опитваме да погубим; – добри професионалисти, които се опитваме да прогоним; – богато национално наследство, което упорито се опитваме да прикрием. Това повод ли е…

Continue reading

Посвещавам на консервативните, на които им харесва да четат блога ни, но повече им харесва да си говорят с мен по телефона! Затворниците имат снимка с номерче под нея. Даже три снимки, доколкото съм гледала филми – една анфас и още две в профил. На тези снимки има лице. Е, вярно, затворническо, но все пак лице… За нас, нормалните хора, останаха само номерцата! За да запазим личното си пространство от недобросъвестни посегателства сме принудени да се крием зад псевдоними и пароли, измислени имена и кодове, при това всеки път различни – за по-сигурно, и лека-полека се превръщаме от хора в цифри. За останалия свят, ние сме цифри – под формата на абонатен номер за парно, ток или вода, ЕГН за плащане на данъци… Дори жизнените…

Continue reading

Преди време един мъдър и земен човек ми каза: “Не се страхувай от предизвикателството да полетиш. Ще научиш интересни неща за себе си и ще видиш, че …” И беше прав, както обикновено, особено в частта с научаването на нещо ново за себе си. Това, което той каза тогава, в смисъла на контекста, означаваше също “Не се страхувай да научиш нещо ново за себе си”. Опознаването на себе си е процес, често мъчителен, но винаги безкраен. С всяко ново предизвикателство научаваме за себе си нови неща. Някои от тях ни харесват, други – не. С някои от тях се примиряваме и/или свикваме, други искаме да променим. Понякога затвърждаваме това, което отдавна знаем за себе си, или поне си мислим, че сме знаели, друг път се оказва, че…

Continue reading

Голяма съм глезла, признавам си! И да не си призная, по-малка глезла няма да стана … Обръщам внимание на дребните неща в живота по онзи романтичен начин, който прави обикновеното да изглежда необикновено, а „простото” – специално. Това се отнася и за храната и храненето, като цяло. Обичам да хапвам навън, защото и глезлите също огладняват! Обичам да посещавам заведения, в които обстановката и обслужването са такива, че започваш да вярваш, че „глезла” е титла. Откриването, обаче, на такива местенца е трудно. Аз си имам три критерия – храна, обстановка, обслужване. Храната е най-маловажното нещо при избора. Ако заведението успее да удовлетвори изискванията ми по другите два критерия, то това почти дава гаранция, че ще има и какво да се хапне там, особено ако съм…

Continue reading

Сивото не е моят цвят, аз все си търся розовото! За съжаление, обаче, има неща, в които сивото „не ми се дава” и не откривам розовия отенък. Има факти от българската действителност, които са всеизвестни, но никой като че ли не се бори с тях. Те са толкова абсурдни, че са чак смешни, и ако не бяха тъжни, четенето им щеше да е истинско забавление. Събрала съм някои от тях, съвсем на прима-виста. Допълвайте ги и вие. И давайте идеи как да ги променим.  /Цял живот дали ще ни стигне?…/  Страната, в която… . .. „да-да”, значи „твърдо не”…  … „е, не!”, значи „твърдо да”…  … гаранция дава само Франция…  … „кучешката градинка” е нарицателно име за детската площадка в квартала …  … колите се движат…

Continue reading

Посвещавам на приятелите си Замисляли ли сте се какво точно е Нищо? Празно? Въздух? Въздухът Нищо ли е? Определено не! Въздухът е въздух – има си химичен състав, характеристики и прочее… От много време насам търся определение за “Нищо” и напоследък, с помощта на приятелите си, установих, че Нищо-то е едно доста срещано, за моя радост, Нещо. И понеже това нещо е Нищо, то не свършва – дори напротив – колкото повече Нищо даваш на приятелите си, толкова повече остава за теб! До този извод ме доведоха няколко точно определени хора /те си знаят кои са/, които на всяко мое “благодаря”, отговарят “за Нищо”. Така те, волно или неволно, ми помогнаха да намеря определение за Нищо-то. И така: “Нищо” е доверието, което ти гласуват приятелите….

Continue reading

Очакването е …. състояние на духа. Е, ще кажете, че какво пък толкова – седиш и чакаш. Да, така е, ако си си търпелив по природа. Ама, ако не си? Очакването е най-мъчителното нещо за душата. И няма особено значение какво точно чакаш – дали нещо хубаво или нещо лошо. Е, вярно, че да очакваш нещо лошо си е направо гадничко, но пък човек е устроен така, че от лошото се бои, а очаква само хубавото… Да, определено свързвам думата „очакване” с нещо хубаво…Ама защо не става някак си по-бързо… Защо трябва да съм спокойна, стабилна, търпелива…. Тези качества са полезни, знам, и аз ги ползвам, … понякога. Когато си искам. Но сега не искам! Сега искам да е утре! Всъщност, аз още от онзи…

Continue reading

2006 година… Февруари… идеи… планове… предстои… нищо конкретно… … март… вълнение… паспорт… тревога… билет… очаквания… задължения… безпокойство… … април… страх… паника… ПАНИКА… 04 април… аерогара София… часът е около… там някъде…не знам колко е часа… гледам часовника, но не възприемам показанието му… има време… може би… или не?… не знам… reminder-а на телефона ми знае… ще свирне когато трябва… а може и стюардеса да се появи… Адреналът накъсва изреченията, и не само тях. Дишането ми също… Пак той ме разплака „само” 4-5 пъти за последните 6 часа… Да-а-а, гримът определено беше грешка! Вече съм по-скоро без грим, отколкото със… Полезно е човек да е наясно как точно му действа покачването на адреналина. Предстои ми полет с парапланер. Определено ще има сълзи… И определено няма да…

Continue reading

„за” и „против”, … или по-точно – „против” и „още по-против”!  Еманципация ли? Не, благодаря! Но не са ме питали като са я измислили! От нея, еманципацията, тръгват половината проблеми на човечеството! Ако не и повече от половината! Това е най-страшната болест за човечеството в последните 1-2 века! Еманципацията, която сами си измислихме, даде на жените всичко друго, но не и повече женственост, съпричастност, търпение, любов, разбирателство, спокойствие ….. Мога да продължавам да изброявам до безкрай загубеното, защото тя наистина нищо хубаво не ни даде. Даде ни стреса, кариеризма, липсата на време за децата и семейството, липсата на време за себе си, пътуванията до близко и на далеч, унисекс модата, направи ни шофьорки, направи ни … повече мъже, отколкото жени. Поне да ни беше отървала…

Continue reading

В нашия квартал се настани пътуващ цирк. И друг път се е случвало, но не е бил толкова близо до дома ни. Сега е построен в градинката, в която играят децата ни и те, съвсем естествено, пощуряха в желанието си да отидат на цирк. Това е чудесна идея за семейно развлечение, всъщност, и си купихме билети за „ложата”. „Ложа” беше силно казано, но за това – след малко. Не бях ходила на цирк откакто изгоря цирка в София /това прави грубо около 25-27 години!!!/ и очаквах представлението с нескрито вълнение. Стана 16.20 ч. и влезнахме, за да заемем местата си в „ложата”. Първата мисъл, която ме споходи, влизайки под шапитото беше „Много е тясно и ниско” и ме обвзе паника. Лека, за щастие, която премина…

Continue reading

Пролетна умора ли? Няма такова нещо! /Само да ми падне този, който е измислил термина…/ Пролетта е нещо прекрасно, живително, съзидателно и стремително! Това, че ние сме качили килограми през зимата, натрупали сме апатия, събрали сме лед в душите си и не сме в състояние дори да се поместим от топлите си домове, а само в мислите си хукваме навън с колелото и ролерите, при първите топли лъчи на Слънцето, не значи, че Пролетта ни е виновна! … всъщност, … виновна е! Виновна е, че ни вади от летаргията! Виновна е, че ни мами с топлината и свежестта си и събужда сетивата ни! Виновна е, че води пролетния вятър, който помита последните спомени за студената зима и ни връща синьото небе! Виновна е, че ни…

Continue reading

Загубих любим човек преди много години…. Той бе толкова любим, че мъката, която се е загнездила в сърцето ми, вместо да се заличава от времето, което уж всичко лекувало, става все по-силна и непоносима с годините… Толкова любим, че само мисълта за него ме разстройва до състояние на безпомощност… Толкова любим, че ми се иска да крещя… Останаха толкова много незададени въпроси и толкова много неполучени отговори…. Толкова много празнота… Мислех си, че с годините споменът ще избледнее, че познатите места ще станат чужди и няма да ми причиняват болка. Уви! Не стана така! В живота ни има непрежалими хора, чието място, никой друг никога не може да заеме, чиито глас никой друг не може да повтори, чиято любов никой друг не може да ни…

Continue reading

Какво се случва при съприкосновението на Огън с Лед? Огънят стопява и изпарява Леда до последната молекула Н2О? Не!!! Ледът поглъща и потушава Огъня до последната искрица? Не!!! Има място в пространството, което не се подчинява на природните закони, където Огън и Лед съжителстват в равновесие! Огънят е горещ, спонтанен, буен, темпераментен, емоционален, пламтящ, питащ, търсещ… Ледът е студен, уравновесен, спокоен, здравомислещ, практичен, логичен, тактичен, знаещ… Когато Огънят запламти със застрашителни за равновесието размери и има опасност да изпепели пространството, Ледът идва, уверен и непоколебим. Той обгръща Огъня, охлажда най-горещите му пламъци, и жертвайки част от собствената си студенина, го облича с прозрачна мъгла, до завръщане на равновесието, като нежно запазва искрицата, която го поддържа жив и го прави Огън! Когато Ледът се отдаде на…

Continue reading

Умишлено изчаках преминаването и отзвучаването на еуфорията около т.нар. „Празник на влюбените”, за да напиша това, което мисля за романтиката. Защото предпочитам /и ми харесва!/ да се чувствам обичана цяла година, да ме будят нежно с докосване или целувка, да заспивам в прегръдка, пред фалшивото парадиране за един ден в годината, на 14-ти февруари /или в краен случай, на 8-ми март/. Та аз съм жена през цялата година, с всичките предимства и недостатъци, които произтичат от този факт! Ако хората около мен, не ме възприемат като жена, а любимият като любима, с какво ще се промени мнението и отношението им, купувайки ми цвете от „хорски срам”? Романтиката?… Романтиката е „качество” на душата, което всеки носи в себе си. Някои хора са по-малко романтични, други повече……

Continue reading

Кой е измислил Тъгата? Какво ни кара да бъдем тъжни, дори когато сме щастливи? Човек може да е щастлив като цяло, но тъжен понякога. Това не го прави нещастен, дори напротив! Тъгата ни прави по-добри, по-истински и по-щастливи! Единствено, не ни прави по-красиви, но пък…. жертвата си струва! 😉 Кой е измислил Тъгата? Може би самото Щастие! Да, вероятно е то! Няма кой друг да е! Ако я нямаше Тъгата, не бихме разбрали, че сме щастливи – с хората около нас, с това, което правим, от това, което сме! Тъгата идва в момент на умора, на размисъл, на преоценка, или може би, просто, в момент на … тъга. Тя идва, когато човек е сам със себе си /в ума и сърцето си/ и му напомня…

Continue reading

  Гледам белия лист и в съзнанието ми се прокрадва споменът за един остарял, но много популярен, виц за песимиста, оптимиста и чашата. Ако го перефразирам за белия лист, той вероятно би звучал така: „Гледайки един бял лист, песимистът би казал: „По-лошо от празен бял лист, може да бъде само празен черен лист”, а оптимистът вероятно би казал: „Няма нищо по-хубаво от празен бял лист и бистър и свободен ум, който да остави оптечатъка си върху него!”   За някого, вероятно, белият лист е вещ (дори „вещ” е силно казано), лишена от смисъл и съдържание, нищо ново, нищо неочаквано, нищо необикновено. И, вероятно, ще се окаже прав, … за себе си.   Белият лист е начало. Той е най-подходящото място да начертаеш пътя напред, да…

Continue reading

Съвършенството, също като свободата, е чувство… Всеки го носи в себе си и го дава на другите, но само на тези, които могат да го усетят! Съвършена е капката роса, която, плъзгайки се по стръкчето тревичка, сякаш й мие очичките, и нежно я буди за новия ден… Съвършена е дъгата, която се усмихва и ни мами към хоризонта… Съвършен е облакът, който плува грациозно, докато ангелчетата спят в него… Съвършени са очите, в които се отразява красотата на изгряващото слънце и му се усмихват… Съвършено е сърцето, което чувства топлина в студа и вижда светлина в тъмнината… Съвършена е мисълта, която ни води към търсене на съвършенството…. А ти, който търсиш съвършената жена, погледна ли дъгата? Почувства ли росата? Тя е там и те чака,…

Continue reading

Усмивката е най-красивото творение на природата. Чудели ли сте се защо няма грозни булки? Или защо малките деца са “сладки”? Много е просто – защото са усмихнати! Ако всеки от нас се усмихва един път повече всеки ден, в сравнение с предишния, животът ни и светът около нас ще станат по-красиви и по-добри. Усмивката е най-силното оръжие, известно на човека! Опитайте! Усмихнете се на някой, който идва с цел да ви обиди или нарани! Обикновено той бива толкова смаян от тази реакция, че забравя защо е дошъл! Често съм чувала да казват: “Брой до 20 и тогава реагирай!” Аз бих добавила: “Усмихвай се, докато броиш до 20!” Така противникът ви ще бъде най-малкото озадачен, също и леко обезоръжен, а това е част от победата!   Събуждайте…

Continue reading