Очакването

Очакването е …. състояние на духа.

Е, ще кажете, че какво пък толкова – седиш и чакаш. Да, така е, ако си си търпелив по природа. Ама, ако не си? Очакването е най-мъчителното нещо за душата. И няма особено значение какво точно чакаш – дали нещо хубаво или нещо лошо. Е, вярно, че да очакваш нещо лошо си е направо гадничко, но пък човек е устроен така, че от лошото се бои, а очаква само хубавото…

Да, определено свързвам думата „очакване” с нещо хубаво…
Ама защо не става някак си по-бързо… Защо трябва да съм спокойна, стабилна, търпелива…. Тези качества са полезни, знам, и аз ги ползвам, … понякога.

Когато си искам.

Но сега не искам!

Сега искам да е утре! Всъщност, аз още от онзи ден искам да е утре!
Искам да е утре! Ама не просто така – утре по някое време!
А в едно точно определено време, на точно определено място, закачена по точно определен начин за точно определен човек!

Очакването напълно обърква вселената ми!

Географските посоки на света спират да съществуват (не, че като ги има, ги ползвам 😉 ), лявото вече не е ляво и дясното – дясно. Дори черното не е толкова черно, а синьото – преобладава! Само „горе” и „долу” са си останали по местата. Защото само те са свързани с очакването…

Очакването пълни главата ми с въпроси!

Аз обичам въпросите, ама само, когато ги задавам аз и когато намирам тези, които знаят отговорите. Забавно е, опитай! Това е играта „намери отговора”. Имаш си въпрос, търсиш си отговор.
Не винаги, обаче, отговорите са там, където ги търсиш и при този, при който ти си мислиш. Да не говорим, че в повечето случай не са такива, каквито очакваш.
Но, пък, нали това е играта – намери отговора. А с отговора – и себе си…