“Когато най-накрая срещнеш съвършената жена, тя чака съвършения мъж”, …. или размисъл за съвършенството

Съвършенството, също като свободата, е чувство…

Всеки го носи в себе си и го дава на другите, но само на тези, които могат да го усетят!

Съвършена е капката роса, която, плъзгайки се по стръкчето тревичка, сякаш й мие очичките, и нежно я буди за новия ден…

Съвършена е дъгата, която се усмихва и ни мами към хоризонта…

Съвършен е облакът, който плува грациозно, докато ангелчетата спят в него…

Съвършени са очите, в които се отразява красотата на изгряващото слънце и му се усмихват…

Съвършено е сърцето, което чувства топлина в студа и вижда светлина в тъмнината…

Съвършена е мисълта, която ни води към търсене на съвършенството….

А ти, който търсиш съвършената жена, погледна ли дъгата? Почувства ли росата? Тя е там и те чака, защото ти си стръкчето трева, ти си хоризонта, ти си облакът…

Тя те чака, защото дъгата не е същата, ако хоризонтът не е с нея, росата не е същата, ако тревичката не е там, ангелчето не е същото, ако облакът го няма, очите не са същите, ако слънцето не изгрява в тях…

Тя е там, … и ти си там! Защото съвършенството е като свободата…то е чувство за двама!

3 Comments

  1. Срещнах един несъвършен мъж…
    Той търсеше дъгата, искаше да пие от росата, но нещо липсваше…
    Липсваше му любовта…
    Аз се влюбих в неговото несъвършенство, а той – в моето…
    Любовта ни превърна в един съвършен мъж, намерил съвършената жена…
    И тогава разбрахме кой държи дъгата да не отлети от хоризонта,
    ангелчето – да не падне от облачето, и капката на върха на тревичката…
    Любовта!

  2. Тъжното е, че съвършената жена спира да е съвършенна, когато не вижда дъгата, не докосва росата, а хоризонта… той отдавна е само поезия…
    Имам въпрос към автора! Защо ви е необходимо съвършенство? Нали различието и малките ни недостатъци ни правят уникални и неповторими?
    Едно пожелание – намерете несъвършен човек, който да се влюби във Вашето несъвършенство и ще бъдете щастливи!

  3. “Безброй нещата са до днес,
    невиждани от мен.
    Та всяка пролет всеки лес
    различно е зелен!”

    Дж.Р.Р.Толкин – превод Любомир Николов
    (по памет)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.