Съвършенството, също като свободата, е чувство…
Всеки го носи в себе си и го дава на другите, но само на тези, които могат да го усетят!
Съвършена е капката роса, която, плъзгайки се по стръкчето тревичка, сякаш й мие очичките, и нежно я буди за новия ден…
Съвършена е дъгата, която се усмихва и ни мами към хоризонта…
Съвършен е облакът, който плува грациозно, докато ангелчетата спят в него…
Съвършени са очите, в които се отразява красотата на изгряващото слънце и му се усмихват…
Съвършено е сърцето, което чувства топлина в студа и вижда светлина в тъмнината…
Съвършена е мисълта, която ни води към търсене на съвършенството….
А ти, който търсиш съвършената жена, погледна ли дъгата? Почувства ли росата? Тя е там и те чака, защото ти си стръкчето трева, ти си хоризонта, ти си облакът…
Тя те чака, защото дъгата не е същата, ако хоризонтът не е с нея, росата не е същата, ако тревичката не е там, ангелчето не е същото, ако облакът го няма, очите не са същите, ако слънцето не изгрява в тях…
Тя е там, … и ти си там! Защото съвършенството е като свободата…то е чувство за двама!
Срещнах един несъвършен мъж…
Той търсеше дъгата, искаше да пие от росата, но нещо липсваше…
Липсваше му любовта…
Аз се влюбих в неговото несъвършенство, а той – в моето…
Любовта ни превърна в един съвършен мъж, намерил съвършената жена…
И тогава разбрахме кой държи дъгата да не отлети от хоризонта,
ангелчето – да не падне от облачето, и капката на върха на тревичката…
Любовта!
Тъжното е, че съвършената жена спира да е съвършенна, когато не вижда дъгата, не докосва росата, а хоризонта… той отдавна е само поезия…
Имам въпрос към автора! Защо ви е необходимо съвършенство? Нали различието и малките ни недостатъци ни правят уникални и неповторими?
Едно пожелание – намерете несъвършен човек, който да се влюби във Вашето несъвършенство и ще бъдете щастливи!
“Безброй нещата са до днес,
невиждани от мен.
Та всяка пролет всеки лес
различно е зелен!”
Дж.Р.Р.Толкин – превод Любомир Николов
(по памет)