Заблудата

Дъх на стара родопска къща, пресен хляб и пролет… Ленива писанка и дружелюбен мълчалив старец… Тишина и вятър, брулещ вековни дъбове… Съкровеното и истински човешкото, без грим и суета… Усещане за уют и умиротвореност, за бягство и спасение, за край и начало, едновременно… И въпреки, че книгата се казва „Заблудата“, тя съдържа единствено и само истини – изконни и човешки – такива, които искаш да помниш и такива, които се опитваш да забравиш… Всеки разказ е всъщност цяла вселена и хем има начало и край, хем те кара да разширяваш и довършваш историите в главата си – истории, които със сигурност не са твои, но толкова силно се откриваш в тях, че се чувстваш заобиколен от невидима сила, защитен и не сам… Най-хубавите разкази ги…

Continue reading

Clair de lune

Захвърли ме обратно в детството като в сън, за който не можеш да вземеш решение добър ли е или лош… Обратно при истории, разказвани с половин уста и само сред най-близките и доверени приятели… Обратно при страха да закачиш парче халва на конец, да поискаш прошка, да се похвалиш с червен борец… Пред малката портиерска стаичка, в която сега живее странна възрастна дама с добри очи, остър език и пиперливо чувство за хумор… Картините от детството изплуваха една по една в главата ми, идваха като вълни, заливаха ме, потапяха ме и ме издигаха… Преживях не само историята на Жюси и нейните предци, преживях отново своята… За мен книгите са като виното – или са хубави, или не! Понякога нюансът може да е по-скоро сладникав, друг…

Continue reading

Майстори на разказа

Вероятно след хвърлянето на първия поглед на публикацията, още при вида на тези две корици на едно място, сте се зачудили какво ли общо съм намерила, та да ги сложа заедно. Общото е много просто – и към двете книги посегнах от чисто любопитство. Имах желание да прочета повече от Деян Енев още от мига, в който неговата „Заложна къща” се оказа залог за успех на седмокласниците преди 6 години. Но така или иначе, на точните неща им идва времето в точния момент – така се случи и с „Българчето от Аляска” – появи се на хоризонта, отлежа на рафта и търпеливо дочака реда си. Книгата съдържа, както подсказва и подзаглавието й, „софийски разкази” – кратки и човешки, от миналото и настоящето. Чувала съм и…

Continue reading

Покорителят на небесата

Трябва да призная, че бях доста резервирана, когато взех тази книга в ръце, първо, защото падането от 39 км със свръхзвукова скорост е всичко друго, но не и „полет”; второ, защото тогава така и не разбрах какъв е зора да се скача от там; трето, защото нещо ме кара по принцип да не харесвам и да избягвам прекалено нашумелите хора/места/явления/автори и т.н. (дори любопитството ми не помага); четвърто, защото очаквах Феликс Баумгартнер да ни обяснява колко е велик… (не, че не е 😉 ) Реших да й дам шанс, само защото ми е подарък за Коледа… И все пак, в живота има моменти, в които си доволен, че очакванията ти са останали неоправдани и преживяването с тази книга бе един от тях! Книгата се оказа…

Continue reading

Островът

Попаднах на Островът на Александър Секулов абсолютно случайно, но не съжалявам за нито една минута от изгубването си там… Бях забравила колко е хубаво да си тринадесет годишен… … да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода… … морето да е до колене, всеки загадъчен шепот на непознат да е плод на конспирация, а всеки поне средно усмихнат дядо да е бивш таен агент (няма бивши агенти!)… … всяко момче / момиче, което те погледне в очите или те оскубе / спъне / набие да е любовта на живота ти, а всяко влюбване да е по-дълбоко от океана и дълго колкото тежка въздишка… Бях…

Continue reading

Носталгично…

… но в добрия смисъл на думата, ако изобщо тази думата може да носи настроение, различно  от това, което те обзема като се върнеш 30тина години назад. Това никога не е нито напълно хубаво, нито напълно лошо, хем ти е приятно, хем нещо те стяга под лъжичката… Истината е, че това пътешествие в последните няколко месеца ми беше повече приятно, отколкото обратното. Пътешествието започна с група „Стари хипари”, които се размотават по плажовете на Иракли. Книжката на М. Вешим съдържа разкази за къмпинга, писани в годините. Лошото е, че им личеше, че просто са събрани на едно място, защото доста описания, изрази и похвати се повтаряха и само женското любопитство ме заведе до последната страница. Не стана така с останалите три книги на Вешим, които…

Continue reading

Приключението „Шафак”

Харизматична, енциклопедична, емоционална, изпълваща, променяща се, с подходящ отговор  за всяка ситуация, особено за по-неподходящите… Женствена по онзи особен, леко налудничав начин, който произлиза от таланта винаги, при всякакви ситуации да бъдеш и да оставаш себе си. Да се запазваш и да изплуваш отново и отново… Да откриваш най-много и най-вече себе си, когато си най-изгубен и най- не знаеш кой си. Тя е Елиф Шафак. Тя не е просто писател. Тя е жена-писател. Тя не е просто жена-писател.  Тя е приключение! Книгите й не са просто текст в много страници, те са пътешествие, предизвикателство, приключение… Някои от тях те карат да искаш да си там, други пък, със същата сила, те карат да не искаш да бъдеш там… Но няма как да не вземеш страна…

Continue reading

Човешките ни граници

Всеки от нас знае къде започват човешките му граници – от мен, от Аз, от съм –  и то го знаем още преди да сме можели да си отговорим на въпроса „Кой съм Аз?”. Очертаването на границите ни започва от момента, в който сме започнали да се заявяваме като човешки същества, още преди да сме се били осъзнали като хора – с бебешкия си плач, с детското дърдорене, с тийнейджърското “блъскане на врати”… и т.н. Ясно е и какво очертаваме с това заявяване – границите на собствената си личност – мястото, на което се чувстваме „в безопасност” – защитени и обичани. Къде обаче свършват тези граници? Колко далеч от центъра, в който ние седим, се простират те? Знам, че на тези въпроси повече от нас…

Continue reading

Твоето компетентно дете

Винаги съм имала и продължавам да имам по-различни възгледи за общуването с децата си. Ако забелязвате дори не използвам думата „възпитание” – това е така, защото тази дума е бедна и не обяснява достатъчно добре моделът на общуване и комуникация. Вярвам, че децата ни ни превъзхождат във всяко едно отношение и комуникацията ни с тях трябва да се гради на взаимно уважение, доверие и подкрепяно самочувствие. Ние, като техни родители, трябва да се вслушваме в тях, да ги насърчаваме по положителен начин, да им позволяваме да преценяват и да взимат решения особено когато са малки, за да растат самостоятелни и пълноценни хора, разполагащи със и отговарящи за собствения си живот. Ние, като техни родители, трябва да ги обичаме безрезервно и да се научим да им…

Continue reading

“Елементът” на сър Кен Робинсън

Според сър Кен Робинсън, Елементът е мястото, където се пресича това, което обичаме да правим и това, в което сме добри. А истинската страст идва, когато сме добри в това, което обичаме да правим и правим това, в което сме добри 🙂 . Тогава спираме да „ходим на работа” и се отдаваме единствено на хобито си. Книгата ни дава множество примери за хора, открили своя Елемент – по един или друг начин. В нея се споменават имена като Джилиан Лин, Ерик Клептън, Мег Райън, Моника Селеш, Боб Дилън, Пауло Коелю, Ридли Скот и тези на още много много известни хора. В книгата си „Елементът”, сър Кен Робинсън изказва недотам положителното си мнение за училището, образователните системи, стандартизираните тестове и всичко онова, което ни лишава от творческото…

Continue reading

Уроци по грим и горчив шоколад

Интересно ми е какви ли асоциации плъзват из главите ви като прочетете подобно заглавие? Вероятно по никакъв начин не намирате връзка между уроците по грим и горчивия шоколад. Може би, защото във вашия живот такава връзка няма. В нечий чужд, обаче, тя съществува. И не само съществува, а на моменти е удушаващо стегната. Няма да ви мъча повече… Това е заглавие на роман: втората книга на младата дама Красимира Стоева. Трябва да призная, че бях силно любопитна каква ще бъде тази книга – дали пак ще е пълна с разкази-фантастика като първата или този път ще намеря вътре нещо различно (за никого не е тайна, че не си „падам” по фантастиката). Тази книга ме изненада приятно. Не само защото не е фантастика ;), а защото…

Continue reading

Люде, на които не им се отваря парашутът

Това е книга – истинско предизвикателство – предизвикателство е да я прочетеш /особено, ако ТОВА не е твоят стил на писане и говорене/, предизвикателство е и да я разбереш. Книгата е предизвикателство за четене, защото е странна. Писана е от македонец, младо момче, на име Алекс. Ако махнете ругатните, откровените псувни и вулгарностите, от съдържанието като текст ще отпадне 1/3, но като смисъл ще отпаднат 2/3. Невероятно е, как е възможно по такъв невъзможен начин да се каже толкова много. Потресена съм не от псувните, както очакваше Комитата, а от „художественото” им приложение. Не мога да го разкажа, повярвайте ми. Книгата е предизвикателство и като послание. Разказва се за едни хора, на които не им се отваря парашутът. Не се отваря, не защото не може…

Continue reading

Душа назаем

С Тихомир, от известно време насам, имаме някакво вътрешно жанрово разногласие, защото той нарича приказките „фентъзи“, а „Душа назаем” – драма. За мен, „Душа назаем” не е драма, въпреки че проследява живота на четирима основни герои, на чието място никой не би искал да бъде. Всъщност, книгата ще се възприеме като истинска драма от хората, които са или са били на мястото на героите. За останалите – тези като мен – книгата е толкова чист и лют житейски реализъм, че дори пъстроцветните риби с баркод в изкуствения японски океан не са в състояние да ни извадят от „дълбокото” за повече от минута-две. Аз, разбира се, няма да ви разкажа книгата, ще ви кажа само, че още след десетата страница ме беше яд на Тишо, че трябва…

Continue reading

Кратки слова за културни неща

Днес е особен в културно отношение ден 🙂 Обичам такива дни 🙂 Не знам наближаващото лято ли, властващите жеги ли, но нещо разбуди умовете 🙂 Та, така, няколко кратки слова за културни неща: Вече има Фестивал на приказката “Вълшебното ключе” – провежда се за първа година, инициативата изглежда е на община Севлиево. Прииска ми се да съм там, но разбрах късно. Мишел ни кани на две изложби на открито. Григор е обявил конкурс за дизайн на сайт за Радой Ралин. Идеята е блестяща! Искам да участвам и аз, но предвид уменията ми в дизайна 😉 ще е на по-късен етап и с нещо друго. Но, вие не чакайте друг да свърши работата, а помагайте! Afrodita се зае да ми помага с преводи от френски на песни…

Continue reading

Пазители на разни неща

Две неща, които си струва да се споделят: Тази вечер беше концертът на училището, в което учи малката ни дъщеря. Концертът е традиционен – провежда се всяка година, участват деца от почти всеки клас и има билет за вход, а приходите отиват за училището и наем на залата в Културния дом /най-вероятно/. Тази година, в концертът най-широко застъпената тема на представяне бе… българският фолклор! Не можах да повярвам на ушите и очите си. Прави хора, ръченици, цели танци, песни дори. Имаше дете от втори клас, което пя родопска песен без съпровод. Разплакаха ме тези хлапета и дори не ги беше срам! 😉 Има надежда, да знаете – след като има хора, на които им се занимава да учат фърфалаци на народни песни и танци и да пазят…

Continue reading

“Справедливост за всички”

Това е името на дебютния роман на Тихомир Димитров. Началото е на разположение в блога му. Целият роман на хартия е вече на пазара. Самият автор е написал достатъчно за себе си и романа в собствения си блог, но аз няма да се въздържа и ще споделя с вас собственото си мнение. Това е книга, която трябва да се чете през отпуската. В противен случай рискувате също като мен да закъснявате за работа. Толкова леко се чете и така увлича, че не усещаш кога си се заплеснал. Това е книга, която е много подходяща за летните жеги. Толкова е реалистична, че хладните тръпки ще лазят по гърба ви до самия й край. От друга страна, това е книга, от която няма да научите нищо полезно…

Continue reading

Момо: Разсъждение с елементи на преразказ

Преди известно време, поради моето добре известно любопитство и нетърпение, Ийори препоръча да прочета “Момо” на Михаил Енде /по мое мнение, по-известен с “Приказка без край”/. Прочетох “Момо”, но преди да я довърша, взех, че обещах на Еличка да ви я разкажа, като я свърша. Свърших я и сега, ща не ща – ще разказвам. Честно казано, подходих към книгата с известна предубеденост, защото очаквах да намеря в нея нещо, което да ме научи да бъда по-търпелива. Е, вътре няма такова нещо. 😉 Или поне аз не го открих, а го търсих досто упорито. /Ийори!!! Какво общо има Момо с моето нетърпение?!?!/ Но, от друга страна, книгата е написана така, че ако не си търпелив по природа има опасност да те изнерви – толкова бавно…

Continue reading