Носталгично…

… но в добрия смисъл на думата, ако изобщо тази думата може да носи настроение, различно  от това, което те обзема като се върнеш 30тина години назад. Това никога не е нито напълно хубаво, нито напълно лошо, хем ти е приятно, хем нещо те стяга под лъжичката…

Истината е, че това пътешествие в последните няколко месеца ми беше повече приятно, отколкото обратното.

Пътешествието започна с група „Стари хипари”, които се размотават по плажовете на Иракли. Книжката на М. Вешим съдържа разкази за къмпинга, писани в годините. Лошото е, че им личеше, че просто са събрани на едно място, защото доста описания, изрази и похвати се повтаряха и само женското любопитство ме заведе до последната страница.

Не стана така с останалите три книги на Вешим, които изчетох за нула време – „Нашингтон”, „Английският съсед” и „Руският съсед”. И трите книги са в типичния за Вешим стил – стил, чието име не знам, но бих нарекла „стил-фейлетон”, стил, познат ни от страниците на „Стършел”, който толкова много ми е липсвал в годините. Въпреки, че не мога да кажа, че тези три книги се отнасят за близкото ни минало, езикът на Вешим ме пренасяше там и трябва да призная, че искрено се забавлявах.

Истински носталгичната книга в тази серия обаче е на друг автор. Книгата се казва „Софийско жителство”, писана от Тодор Костадинов през 1984 г., което й придава неподправена автентичност. Ако книгата беше писана сега и се разказваше за тогава, нямаше да е същото.

В нея има всичко – има мечти, има богатство и бедност, има истина и лъжа, има любов, има тъга, има и сълзи…

Беше ми приятно да чета за София от детството ми, да чувам старите имена на улиците, да усещам аромата и атмосферата на София, каквато никога повече няма да бъде. В същото време, историята, която се разказва е толкова лична, толкова искрена и болезнена, че няма как да не я съпреживееш. Да не говорим, че за хората от определено поколение, тази книга е като живата история на нещо, което харесвахме и мразехме едновременно. Вярвам, че книгата ще хареса на всеки, роден между 1955 и 1971, въпреки, че родените 68/69-70/71 година, „закачихме” много малко от неподправения социалистически реализъм.

Искрено ви препоръчвам тази книга, без значение към коя социална прослойка сте принадлежали тогава – вярвам, че тази книга ще ви умиротвори по някакъв неочакван начин.

Приятно пътуване.