Винаги съм имала и продължавам да имам по-различни възгледи за общуването с децата си. Ако забелязвате дори не използвам думата „възпитание” – това е така, защото тази дума е бедна и не обяснява достатъчно добре моделът на общуване и комуникация.
Вярвам, че децата ни ни превъзхождат във всяко едно отношение и комуникацията ни с тях трябва да се гради на взаимно уважение, доверие и подкрепяно самочувствие.
Ние, като техни родители, трябва да се вслушваме в тях, да ги насърчаваме по положителен начин, да им позволяваме да преценяват и да взимат решения особено когато са малки, за да растат самостоятелни и пълноценни хора, разполагащи със и отговарящи за собствения си живот.
Ние, като техни родители, трябва да ги обичаме безрезервно и да се научим да им го показваме по техния начин – или с други думи – докато ние ги учим да говорят нашия език, не трябва да пропускаме да се научим да разбираме техния.
Вярвам, че децата никога не правят нещо без причина и ако ни се струва, че е така, значи не сме били достатъчно умни, наблюдателни и задълбочени в откриването на причината.
Вярвам, че правилата, поднесени по положителен начин са тези, които допринасят за общуването, а не забраните и наказанията и още по-малко плашенето на децата.
Вярвам, че децата ни са умни, интуитивни, креативни, емпатични и любвеобвилни и от нас зависи дали ще съумеем да съхраним тези им вродени способности или ще ги „възпитаме” по някакъв приемлив за нас начин…
Ние, като техни родители, трябва да бъдем за тях не възпитатели, а пример за подражание!
Няма да изброявам всички теми, по които съм споделяла с вас, защото не са малко, но пък мога да ги обобщя в едно изречение:
Единственото, което децата ни искат, е да бъдат забелязани и разбрани, но не по нашия начин, а по техния.
Темата за децата е безкрайна. Някога исках да напиша книга за горните и още много много неща, но така и не ми стигна времето.
Наскоро обаче установих, че няма да ми се наложи да пиша книга, защото открих Книгата, която бих написала и която описва всички мои възгледи и нагласи. Нещо повече – описва ги по начин, по който аз не бих могла – от гледната точка на педагог, семеен терапевт и родител.
За мен това е Книгата, която всеки трябва да прочете – дори не е нужно да сте родител. Вярвам, че тази книга ще даде отговори на въпроси, които таите в себе си и вече отдавна сте се отказали да задавате.
Успех!
Напълно споделям твоите възгледи, а още повече, че ти си ги доказала на практика.
Така да ми се иска и аз да имам деца, за да ги възпитавам по този начин, защото и аз вярвам, че той е правилният 🙂
Олеле, колко добре казано!
И също и тук:
http://leeneeann.info/?p=5819
и тук:
http://leeneeann.info/?p=806
и тук:
http://leeneeann.info/?p=816
Аз видях първите глави на една хубава книга за децата и родителите — може би си струва да опиташ? 🙂
Ще имаш, Танче, ще имаш – и тогава, ако кривваш от пътя, аз ще те връщам обратно 🙂
Michel, благодаря 🙂
Аз не съм се отказала да опитам и може би ще го направя, защото имам какво да добавя. С риск да звучи нескромно, мисля, че гледната точка и опитът на (простете клишето) работещата майка не са за подценяване.
Обезателно напиши книга! Материала вече го имаш на страниците на блога, както виждам. Добави повече примери от живота, малко редакция, триене и пак писане, и ще се получи страхотна книга — много полезна! 🙂
Няма да се справиш по-лошо от автора на “Моето компетентно дете” — може би дори и по-добре…
‘Ние, като техни родители, трябва да ги обичаме безрезервно и да се научим да им го показваме по техния начин – или с други думи – докато ние ги учим да говорят нашия език, не трябва да пропускаме да се научим да разбираме техния.’ – това почти ме накара да отида взема Дени от градината и да я слушам малко повече 🙂
Страхотно си го написала, Дачи! Страхотно!
О, ами да, книга от Дачи! Кни-га! Кни-га! Ско-ро!
@deni4ero – слушай я, от нея има какво да научи човек 🙂
Michel, благодаря пак. Ще взема пък да се взема в ръце…
@LeeAnn:
А пък си мисля и че редактор може да се намери лесно… /cc @molif 😉
Прекрасна книга! От година насам съм я купила и подарила на кого ли не. Не ми е хрумвало да напиша аз такава книга, но ми стана изключително приятно да я чета, защото написаното в нея подкрепя всичко, в което инстинктивно вярвам от дете.
“Единственото, което децата ни искат, е да бъдат забелязани и разбрани, но не по нашия начин, а по техния.” — точно така си е. Но малцина родители ще го признаят доброволно.
А ако ти напишеш книга, Дачи, аз с удоволствие ще си предложа помощта като редактор. 🙂
Ани, благодаря ти за доверието и за предложението.
Ако сега Michel обещае да направи корицата – сериозно ще се замисля 🙂
Мишел каза “Разбира се!”. Аз също правя хубави корици, така да знаеш, нищо че още си нямам портфолио (питай го него защо, там нещо беше за обущаря и децата му, дето все боси ходели”… 😉
Ами, да запретваме ръкави тогава! 🙂
Аз имам концепция как да процедирам и ще те запозная с нея в най-скоро време 🙂
What Ani said! 🙂