Попаднах на Островът на Александър Секулов абсолютно случайно, но не съжалявам за нито една минута от изгубването си там…
Бях забравила колко е хубаво да си тринадесет годишен…
… да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода…
… морето да е до колене, всеки загадъчен шепот на непознат да е плод на конспирация, а всеки поне средно усмихнат дядо да е бивш таен агент (няма бивши агенти!)…
… всяко момче / момиче, което те погледне в очите или те оскубе / спъне / набие да е любовта на живота ти, а всяко влюбване да е по-дълбоко от океана и дълго колкото тежка въздишка…
Бях забравила колко е хубаво да си на 13!
Освен с пътуването във времето, книгата ще ви зарадва с много богат речник и красиви сравнения и ще ви напомни колко красив е българският език!
Благодаря на Александър Секулов за удоволствието.
“… да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода…” – това го практикувах лятото … бях на 13 явно, връстничка на щерката :)И беше велико наистина
Благодаря ти за хубавото представяне на книгата, направо ме зариби, а дори не бях я чувала 🙂
Радвам се и вярвам, че ще ти достави удоволствие!
Чете се изключително леко и единственият недостатък е, че свършва много бързо 😉