Захвърли ме обратно в детството като в сън, за който не можеш да вземеш решение добър ли е или лош…
Обратно при истории, разказвани с половин уста и само сред най-близките и доверени приятели…
Обратно при страха да закачиш парче халва на конец, да поискаш прошка, да се похвалиш с червен борец…
Пред малката портиерска стаичка, в която сега живее странна възрастна дама с добри очи, остър език и пиперливо чувство за хумор…
Картините от детството изплуваха една по една в главата ми, идваха като вълни, заливаха ме, потапяха ме и ме издигаха…
Преживях не само историята на Жюси и нейните предци, преживях отново своята…
За мен книгите са като виното – или са хубави, или не! Понякога нюансът може да е по-скоро сладникав, друг път да е горчив или даже резлив, но накрая виното пак е или хубаво, или не.
Книгата на Жюси е като хубаво вино – пиеш и не искаш да свършва.
Clair de lune е приключение – на моменти искаш да си там, друг път, със същата сила – не искаш и се опитваш да избягаш, но продължаваш да си там. И въпреки, че историята в книгата претендира да е художествена измислица, аз знам, че не е. Историята, която се разказва, е истинска като самия живот, и също като него те хваща за гърлото и стиска докато спреш да дишаш.
Така, както се чувствах с книгата на Жюси, съм се чувствала единствено с книгите на Елиф Шафак, с една много съществена разлика – познавам Жюстин! Можех да я намеря по страниците и да я усетя!
Това засилва възхищението ми към нея като към Разказвач, като към Жена, като към Личност!
Благодаря ти, Жюси ❤️!
За поръчки на книгата: ТУК