Харизматична, енциклопедична, емоционална, изпълваща, променяща се, с подходящ отговор за всяка ситуация, особено за по-неподходящите…
Женствена по онзи особен, леко налудничав начин, който произлиза от таланта винаги, при всякакви ситуации да бъдеш и да оставаш себе си. Да се запазваш и да изплуваш отново и отново… Да откриваш най-много и най-вече себе си, когато си най-изгубен и най- не знаеш кой си.
Тя е Елиф Шафак. Тя не е просто писател. Тя е жена-писател.
Тя не е просто жена-писател. Тя е приключение!
Книгите й не са просто текст в много страници, те са пътешествие, предизвикателство, приключение…
Някои от тях те карат да искаш да си там, други пък, със същата сила, те карат да не искаш да бъдеш там… Но няма как да не вземеш страна и да останеш безучастен.
Нямам намерение да влизам в ролята на критик и да анализирам книгите й.
За мен книгите са като виното – или са хубави, или не! Понякога нюансът може да е по-скоро сладникав, друг път да е горчив или даже резлив, но накрая виното пак е или хубаво, или не. Или го пия, или не. Не обичам неща, които са „почти”, „горе-долу” или „приблизително”.
Книгите на Елиф Шафак са като хубавото вино – пиеш и не искаш да свършва 😉
Тя определено е Моята Писателка.
Елиф Шафак пише по начин, който много ми допада: стойностни и задълбочени, но не отегчителни, описания на характерите на героите и кратки описания на заобикалящата героя среда, които да ти помогнат да разбереш по-добре героя.
С първите три книги*, преведени на български, Елиф ми стана любима писателка. Трите книги са много различни една от друга и показват много от нея самата. Няма начин да пишеш така и да не си отчасти вътре.
Четвъртата** й книга обаче я направи моя близка приятелка. Дано няма против, че си я присвоявам така, но не мога другояче – все пак „харема вътре в нея” живее и вътре в мен…
*Първите три книги са „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”, не непременно в този ред 🙂
**Имам предвид четвъртата, издадена на български, книга със заглавие „Черно мляко”. Нямам представа в какъв ред са излизали в оригинал.
Да, четеш, преживяваш думите наяве и насън, не можеш да излезеш от страниците със седмици, после препрочиташ… Отиваш до Кония, после до Кападокия, и в главата ти нишки от редове, пак препрочиташ, разказваш…
Представянето на Чест беше незабравимо, Елиф Шафак – лека, ефирна, усмихната и експонатите на Археологическия музей.
Преди ден си купих Дворецът на бълхите, нямам търпение!
@LI
Аз пропуснах появяването й в България, но се надявам да има повод да дойде отново 🙂
Очаквам да споделиш впечатления от “Двореца на бълхите”. При мен той е по-назад в списъка 😉