Интересно ми е какви ли асоциации плъзват из главите ви като прочетете подобно заглавие? Вероятно по никакъв начин не намирате връзка между уроците по грим и горчивия шоколад. Може би, защото във вашия живот такава връзка няма. В нечий чужд, обаче, тя съществува. И не само съществува, а на моменти е удушаващо стегната.
Няма да ви мъча повече…
Това е заглавие на роман: втората книга на младата дама Красимира Стоева.
Трябва да призная, че бях силно любопитна каква ще бъде тази книга – дали пак ще е пълна с разкази-фантастика като първата или този път ще намеря вътре нещо различно (за никого не е тайна, че не си „падам” по фантастиката).
Тази книга ме изненада приятно. Не само защото не е фантастика ;), а защото е истинска. В книгата се говори за неща, за които повечето хора, особено засегнатите, избягват дори да споменават. В книгата се разказва за две момичета, болни от анорексия и булимия, и за опитите на хората около тях да им помогнат. Особено за опитите на студентка по психология, мечтаеща да работи с „истински клиничен случай”, без всъщност да е наясно с какво се захваща.
Историите са поднесени интересно и интригуващо, и книгата не ви дава да я оставите. Разказът върви гладко, истината не се премълчава, но и не се драматизира излишно. Повествованието е съсредоточено върху мислите и преживяванията на трите момичета, като тактично се загатва за безпомощността на родителите на болните две да се справят със ситуацията. Успоредно с това, авторката разказва приказка за принцеси. Е, какво повече може да иска човек от един роман 😉
Това, което лично на мен ми липсва в тази книга, е мнението на родителите за причините децата им да стигнат до болестта, защото те (причините) обикновено са скрити в семейството (като начин на живот, ценности, взаимоотношения, възпитание…), но съзнавам, че това все пак е роман.
Преди не бях чела книга с подобен сюжет. Учебници и „научни трудове” за анорексия и булимия има много, защото тези болести са „модерни”, но в тях липсва емоционалната част на разказа. Във всеки случай, романите имат по-силно въздействие върху читателя, в сравнение с учебниците. В това отношение, книгата освен интересна, е и полезна и аз искрено ви я препоръчвам.
Поздравления, Краси!
ЧНГ 🙂
Преди време си купих сборник с разкази от Красимира Стоева, ама още не съм го прочела. И това представяне ме заинтригува.
ЧНГ и на теб, Танче 🙂
Тази книга ще ти хареса. Краси е извървяла много път от първата си книга до тук.
звучи…особено, като за четиво. Не е точно от романите, които предпочитам, но заради твоята оценка си струва да направим още малко място в семейната библиотека:)
Благодаря за доверието, Пиеро,
вярвам, че няма да съжаляваш 🙂
Ще ми е интересно после да споделиш мнение.
П.П. Вероятно мнението ми ти звучи особено, защото през цялото време се опитвах да прикрия личното си отношение към проблема. Познавам такива момичета/жени. Чувството да гледаш как някой изчезва пред очите ти, а ти не можеш да направиш нищо, е меко казано задушаващо.
Този задух е поднесен в романа по доста тактичен и ненатрапчив начин.
Книгата е страхотна, прочетох я на един дъх както се казва. Даже на една спирка стоях права и си четях книжката, защото ме грабна.
Освен че поставя такива сериозни проблеми, тя също така се допира и до много други такива в днешното ни общество – за приятелите, за истината, за значението на външния вид, за подигравките в училище, за модата и прочие.
А embed-натата приказка е изпълнена с толкова мъдрост, че чак не повярвах, че толкова млад човек може да я напише. Това ми вдъхна доста надежда 🙂
Pingback: K.I.S.S. » Уроци по грим и горчив шоколад
Благодаря ти, Танче! (и от името на Краси).
Сигурна бях, че ще ти хареса 🙂
Дано повече се хора се престрашат да посегнат към книгата 🙂
А вплетената приказка си е _чиста_ фантастика…
*хихи*К
така е, Кал, но е от този тип фантастика, който харесвам. (знам, че знаеш, че казвам, че не си падам по фантастиката) 😉
Прочетох книгата, впечатлена съм. Много истина са написани… браво на авторката… само се чудя какво е станало с Деси?
@Моника,
предполагам, че авторката е решила да остави съдбата на Деси на въображението и благоволението на всеки от нас.
Според теб, какво е станало с Деси?
Едва ли се е излекувала.Според мен просто авторката ни е спестила описанието на фаталния край на Деси,а може би го е направила и за да остави у читателя надежда за хепи енд :))
Възможно е, Моника 🙂
Но, всъщност Краси е постигнала нещо много важно: накара ни да се замислим 🙂