Две неща, които си струва да се споделят:
Тази вечер беше концертът на училището, в което учи малката ни дъщеря. Концертът е традиционен – провежда се всяка година, участват деца от почти всеки клас и има билет за вход, а приходите отиват за училището и наем на залата в Културния дом /най-вероятно/. Тази година, в концертът най-широко застъпената тема на представяне бе… българският фолклор! Не можах да повярвам на ушите и очите си. Прави хора, ръченици, цели танци, песни дори. Имаше дете от втори клас, което пя родопска песен без съпровод. Разплакаха ме тези хлапета и дори не ги беше срам! 😉 Има надежда, да знаете – след като има хора, на които им се занимава да учат фърфалаци на народни песни и танци и да пазят и предават българското – надежда има!
Другото, което ме кара да се усмихвам тези дни е книга. Преди няколко дни довърших „Пазители на любовта” на Мария Разсипийска. Не знам защо Тишо определи романа като „фантастика”. За мен това е приказка. Приказка за търсенето на щастие, за борбата между доброто и лошото, за отношенията между хората, за любовта и омразата, за достойнството и безчестието. Това, което прави книгата изключителна обаче е фактът, че е писана от 16-годишно дете! Четох книгата с идеята да мога да дам за нея обективно мнение на авторката й, което да й помогне в бъдеще и ще го направя лично. Истината е, че трудно намерих нещо, с което да я посъветвам да внимава повече – книгата просто е ПЪЛНА и ДОВЪРШЕНА! Нищо не й липсва и нищо не й е в повече! Прочетете тази книга. Ще откриете и себе си в нея – уверена съм в това! Приятно четене!
“Има надежда, да знаете – след като има хора, на които им се занимава да учат фърфалаци на народни песни и танци и да пазят и предават българското – надежда има!”
Има надежда! Има такива хора! Децата на Зорница са точно такова доказателство. Концерта им преди време беше страхотен. Деца на по 4 години се забавляват с народни танци. Невероятно е!
http://detsata.zornitsa.com/?p=40
По-точно ентусиастите, които се занимават с тях. Всички пари от таксите се използват за костюми и разходи. Невероятно нали?
Надежда има!
🙂 Танцовите ансамбли са ясни. Там отиват осъзнати хора. Имам чувството, че в училищата е по-трудно… а може и да греша… 🙂
Тези деца нямат много общо с ансамбъла 🙂 А и за дете на 4 години, малко трудно мисля, може да се каже, че осъзнава нуждата да се занимава точно с народни танци.
А в училище поне имат зала за репетиции без пари 😉
Зала? Физкултурен салон, искаш да кажеш 😉 И не е без пари – плаща се месечна такса на външен хореограф 🙂
Но не е въпроса в парите и залата. Под “осъзнати” имам предвид родителите, не децата. Да водиш дете някъде след училище е времеемко занимание и не всеки може да си го позволи. Когато е в училище пък е по-лесно за родителите, но на децата не винаги им се ходи, защото там е по-малко като време, докато загреят и то свърши и на някои деца им омръзва. Когато родителите съдействат и са постоянни, то и децата проявяват повече постоянство. Затова мисля, че в училище е по-трудно – говоря за обикновено училище, не хореографско.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Душа назаем
Pingback: Душа назаем - LeeNeeAnn