Неизвестното

Неизвестното…
Никой не знае какво е това! Но е нещо, което аз искам да знам какво е.
И колкото е по-тайно и по-неизвестно, толкова повече искам да знам какво е.
Но е толкова по-страшно…

Какво е? …
Чувство ли е?…  Любопитство?… (Не)търпение?…
Усещане ли е?…  Вкус?…  Вятър?… Светлина?… Свобода?…
Приближавам много бавно и предпазливо, с малки тихи стъпки и протегната ръка, със затворени очи… Неизвестното винаги е тъмно, дори когато е обляно от светлина… Затварям очи и разчитам на другите си сетива. Виждам цветовете на дъгата… Миглите ми трепват… Неизвестното приближава…

Протягам плахо едва-едва само пръстите си… Искам да го спра, да не приближава… Искам да го сграбча… но не смея… Ще го докосна с върха на пръстите си и ако усещането ми хареса, ще го сграбча и няма да го пусна никога, но всъщност вече съм с гръб и съм готова да избягам… Готова за бягство…

Искам да го опитам, да го вкуся… Да го усетя с езика и устните си, ама… ако не ми хареса… Затова ще го докосна само с върха на устните си… Само лекичко с върха… Ако ми хареса, ще го оставя да премине през лицето и косата ми, да потече по вените ми, да обгърне тялото ми,… но ако не ми хареса… Мога ли да избягам, то ще е толкова близо…

Не, не мога да избягам…

Прекалено близо е…

Прекалено силно е…

Когато неизвестното спре да бъде неизвестно, ще спре да бъде и страшно…

12 Comments

  1. Истинска поезия! Страхотно е!

  2. Права си.
    Страха от неизвестното е неприятно нещо.
    Но мисля, че не всички се страхуват от него. Едни го преодоляват. Други го приемат.
    А не можеш да знаеш всичко. Дори и да си много умен. А ако, както повечето от нас, си някъде по средата… неизвестното е повече страшно отколкото привлекателно. Предполагам.

  3. О, да, определено е повече страшно, отколкото привлекателно…
    И всеки път, когато го докосна и се окаже, че не боли, не люти, не горчи и т.н. не, а е красиво и зареждащо с енергия, съм доволна и щастлива…
    Но след това отново ме е страх…

  4. Интересно ми е…какво си представяхте, докато четяхте публикацията?

  5. Мъгла… и в нея сенки.
    Някои са тъмни, а други студени.
    И музиката от “Седморката на Блейк” за фон. С далечни прокряквания на чапла, идващи някъде иззад музиката.

  6. “I must not fear. Fear is the mind-killer. Fear is the little-death that brings total obliteration. I will face my fear. I will permit it to pass over me and through me. And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path. Where the fear has gone there will be nothing. Only I will remain.”
    — Frank Herbert, Dune – Bene Gesserit Litany Against Fear

  7. Аз си помислих, че често се случва така, че когато неизвестното вече не е неизвестно, то вече не ни е интересно…
    — Пусни си онова за “Първият път” 😉

  8. Страхът от тъмното! Как напрягам и отварям все по-широко очите си, за да успея да видя предмети, хора и “нехора” в абсолютната тишина…

  9. Страхът винаги дебне на прага на познанието. И добре че е така, защото влезеш ли неподготвен, обречен си на гибел.
    Може ли да си облак и вятър едновременно? Или Облачето трябва да се пожертва, за да се роди един нов вятър?…
    Всичко е вътре в нас. “Навътре гледай, защото Душата е ключ към Вселената.” Едно е сигурно – направиш ли тази крачка, нищо вече няма да е същото.
    Ако е дошло времето да откриеш вътрешния си вятър – Успех!

  10. Не може да си Вятър и Облаче едновременно…, няма начин. Но на Облачето не му се налага да се жертва, защото Вятърът винаги ще бъде наоколо.

    След всяка крачка, винаги, нищо вече не е същото… Това e смисълът на самата крачка…

  11. spored men neizvestnoto ne e stra6no prosto horata dobavqt ne6ta koito go pravqt takova

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.