Уточнение: Не гледам ТВ, още по-малко Survivor BG и сходни нему предавания, така че моля да ми простите неточностите, ако откриете такива.
Описание на играта, намерено в Интернет:
18 Юни 2006
1492 година
Христофор Колумб стъпва на тайнствен карибски остров!
Испанците търсят само едно – злато!
Тогава отстъпващите индианци събират най-скъпоценните реликви на своя народ. Поверяват ги в ръцете на най-смелите, най-ловките и най-съобразителните воини на племето.
Те били точно 16.
Шестнайсет воини се заклели, че златото никога няма да попадне в ръцете на завоевателите.
Те вървели дълго…
… по пътя си оставяли идоли на духове-пазители, за да покажат пътя към съкровищата на онези, които ще бъдат достойни да ги открият.
От тогава хиляди и хиляди търсачи на съкровища оставят костите си тук, в търсене на славата и богатствата…
…
Днес, пет века по-късно, историята започва отново…
Пет века по-късно, други шестнайсет смели мъже и жени, ще влязат в отчаяна схватка с природата и с древните проклятия в търсене на изгубеното богатство…
Шестнайсет българи!
Шестнайсет българи ще бъдат хвърлени на 11 хиляди километра оттук и ще се върнат 514 години назад във времето.
Шестнайсет българи ще разчитат единствено на себе си – на своите ум, сила и смелост.
Накрая ще оцелее само един!
Шофирането по софийските улици винаги ражда в главата ми “весели” асоциации. Като тази със Сървайвър, например.
Шофирам си кротко и се чудя, защо се дават пари, за да се организира риалити шоу на остров, след като ние си го живеем това риалити шоу всеки ден. И тук, като в шоуто, има хора, събрани от “кол и въже” и пуснати в София /казвам “в София”, защото оцелявам в София ;-)/, с единствената мисия да оцелеят. Някога, може би предците им са дошли тук, търсейки слава и богатство, както и по-добър живот за децата си. Но днес, 50 години по-късно, очакванията на повечето от тях все още не са оправдани, но връщане назад няма, а и те не го искат. Кастинг може и да е провеждан, но може и да не е. Вероятно са били записвани всички желаещи авантюристи и ентусиасти.
И така, много и все смели жени и мъже кръстосват улиците на София, влизайки в отчаяна битка с природата, в търсене на изгубеното богатство.
Може би трябва да уточня, че под “природа” в случая разбирам:
– Наводнените от всеки дъжд улици – 5 л на кв.м. в денонощие стигат, за да се превърне София в архипелаг;
– Автомобили без гуми и спирачки, годни за движение само в летен съботен следобед, но летейки по улиците като самолети;
– Пътят около софийските дупки, който се улучва трудно в сух светъл ден, пък какво остава за мокра тъмна вечер;
– Убитите кучета по магистралата, които се оказват доста по-опасно явление от живите такива, бродещи из детските площадки.
– Недисциплинираните шофьори и още по-недисциплинираните пешеходци /в София вече има достатъчно пешеходни пътеки, но хората продължават да пресичат на 2 метра встрани от тях!/
– … и други
Всичко това е колкото в кръга на шегата, толкова и в кръга на сериозността.
Тревожното обаче е, че и тук май оцелява само един от шестнадесет!
Не съм съгласен да сравняваш едно шоу, в което участниците се борят с природата, себе си и околните, с идиотите по софийските пътища, които не знаят правилника или не им пука, че го нарушават.
Да, може би си прав, че сравнението е малко неадекватно. Все пак тези на острова се борят със себе си, околните и природата в една измислена игра на оцеляване и ако някой отпадне си отива у дома, докато при оцеляването по софийските улици, който отпадне го погребват…
Това, което се опитах да кажа и явно не успях е, че за да оцеляваш трябва да имаш правила, в рамките на които да се бориш. Дори и тези правила да са простия закон на джунглата за оцеляване на по-силния или присъщия на всички живи същества и част от хората истинкт за самосъхранение. По софийските улици такива елементарни правила няма. Там всичко е възможно. И оцеляването не е въпрос на умения, а на късмет. При това късмет сходен с този на руската рулетка. Само че не с един куршум в барабана, а с 6, като барабана е 5-цилиндров. Просто не знаеш кога ще се натисне спусъка.
Ясене, правила по софийските улици има. Въпросът е, че никой не иска да ги спазва. Като спра на пешеходна пътека, отзад ми свиркат. И това е най-елементарният пример. Лошото е, че това отрицание на правилата е повсеместно и не важи само за улиците. Скоро ме направиха на 5 стотинки в един форум, защото помолих да си прочетем правилата и да си ги спазваме. Няма значение кой е форума и за какво конкретно се говори там. В случая дори не ставаше дума за закон, а за десет елементарни етични правила, които могат да се обобщят с изречението „Не прави това, което не искаш да ти правят на теб”. Реакциите бяха показателни – тъпотията и простотията властват над земята и светлината не е достатъчна, за да ги прогони. А за това, че оцеляването, навсякъде другаде, освен на острова на сървайвър, е въпрос на късмет, си абсолютно прав. За съжаление.
Дачи, аз прочетох “онази” тема във форума и мога да споделя само едно нещо. Ставаше дума да се измислят и напишат няколко прости правила, така че всички да ги спазват и да има спокойствие. Правилата изглеждаха както належащи, така и вече известни на участниците. Очакваше се те да опишат собствените си правила в правилник, така че всеки новодошъл да ги прочете и знае. Олелллееее какъв спор се завихри самоооооо!!!
Ама защо са ни правила? Ама ние си ги знаем! Че ние и без това ги нарушаваме – защо са ни? Кой си ти, че ще създаваш правила. Новобранците вън! и т.н.
Много бързо се стигна до: “ти обиждаш мой приятел! ти знаеш ли какъв пич е той?”, и веднага се добави “ти мен уважаваш ли ме?”…..
Майко мила! Тези хора не могат един СМИСЛЕН разговор да завържат, ти искаш за правила, организация, общество, култура и социална отговорност да им говориш. А уж са умни, предприемчиви, смели и отговорни хора.
Убедих се, че българският ни нрав е колкото съзидателен, толкова и хаотичен разрушителен. Колкото е ползата, толкова е вредата от него.
Много размишлявам над въпроса и все още се колебая: това общество българско, да му се даде ли шанс или да се срине и да се започне от начало???
Еднозначен и научен отговор НЯМА. Мъдрите казаха: нужни са повече данни, за да има статистика. Поживейте още, покарайте се, поизмъчете се (то… май ви харесва) и после ще преценим.
Аз затова обичам често да ходя в пустинята на мечтите си, да съм си сам там и да си тичам на воля.
Мир за душите на всички ….