LeeNeeAnn

Огледалце, огледалце от стената Как да се отърва от ламята? Вариантите са колкото си щеш, Само трябва да си избереш … 😉 Първо трябва да решите искате ли си Принцесата обратно или по-скоро избирате схемата “Дракон – RedBull- отлитане на юг”… Ако си искате Принцесата, обаче, трябва да побързате, защото ви трябват: – бистра вода от синя лагуна, която е синя само при изгрев и е бистра само, ако я съберете и носите в погледа си… – целувка от вятъра, който спира в устните само там дето любят се луна и слънце… – песен от делфин, който пее само в синя лагуна, при залез слънце, когато то отива да флиртува с луната, за да можеш вятъра с устни да спреш… Това е! Не е ужасно…

Continue reading

Сигурна съм, мили принцове, че след като вече знаете как да (не) превърнете принцесата си в ламя, ще бъдете много по-внимателни. Но не много-много по-, а само много по-, защото ако прекалите, има вероятност да превърнете принцесата от Принцеса в Прасавица. Не-е-е, не, спокойно. Прасавицата не е кръстоска между прасе и краставица, а между Принцеса и Красавица. Та не е страшно, а само е по-сложно за отглеждане, защото Прасавицата е 2 в 1… Та внимавайте, ама не прекалявайте! А без внимание не става, защото обратното превръщане на ламята в Принцеса е трудно. Забелязала съм, че някои лами, ако не ги превърнете обратно в Принцеси и то бързо-бързо, се превръщат или в тъщи, или в свекърви. И тогава вече, освен доброволно да се превърнете в дракон,…

Continue reading

Имаме си близък приятел, Пламен се казва /Здрасти, Пламене 😉 /, който по времето, по което се развива случката, някъде съвсем в края на миналия век, караше шкода. И то не каква да е, а Skoda 120L. И то не каква да е, а зелена. Не, че зеленото му помагаше особено … 😉 Караше си шкодата, нямаше си джи-ес-ем… Тогава никой от нас си нямаше… Пътувахме си доста насам-натам в онези години. И беше прекрасно. Един от любимите ни маршрути беше София – Козлодуй – София. И в този ден се прибирахме приблизително от тази посока… По-точно: от Белоградчик. … Та, шкодата, както вече казах, беше зелена. И това беше единственото предвидимо и постоянно нещо в нейното поведение – каквото и да ставаше, тя си…

Continue reading

Има истории, които са се случили, когато са се случили, но никой не ги е забравил и се предават като легенди от уста на уста. Това са истории, които обикновено ни просълзяват от смях и присъстват на всяко събиране на повече от 5 човека на едно място… истории, които са хем истински, хем различни при всяко следващо разказване… А днес е прекрасен ден, свързан с една много специална годишнина. Днес е ден, в който точно преди 17 години, се опитах да направя на бъдещия си съпруг кафе в кафемелачка, вместо в кафеварка, защото като го видях и онемях, и оглупях, и се влюбих умопогубващо 😉 … Тази история ще си остане толкова кратичка и недоразказана, но ви обещавам много и дълги, и смешни истории…

Continue reading

… И, както обикновено става в приказките за принцеси, нещата не са така, както изглеждат, и винаги даже съвсем сигурно са коренно различни. Да не говорим, че щом накрая не пише „И живели дълго и щастливо”, значи приказката не е свършила 😉 Да не си помислихте, мили принцове, че само марули, зеле и шоколад оправят нещата?… Не-е-е, оле-ле, дано не сте си го помислили. Защото съм се приготвила да ви разочаровам и подкрепя, в едно и също време. Да ви разочаровам, защото ще ви кажа, че само марули, зеле и шоколад, превръщат принцесите, рано или късно, в лами. Ламята Спаска, например, е всеизвестна принцеса, държана дълго време на марули, зеле и шоколад 😉 А, пък, провалените принцове, които са успели да превърнат принцесата си в…

Continue reading

ул. „Симеон” 330… Електроразпределение Столично… Влизаш направо, късаш си билетче с номерче и започваш да си чакаш… Да чакаш…   Да чакаш… Всички са любезни, но те местят насам-натам… Но, това всъщност се оказва потвърждение на правилото „Всяко зло за добро”… Днес отидох да прекратя една партида и да си взема депозита. Написаха ми документите и си зачаках… По едно време, служителката /Таня Момчилова се казва/, която ме обслужваше, дойде  да ме издири по опашките, за да ми каже, че е открила още един договор /от миналия век, почти ;)/, който е прекратен и по който имаме да теглим депозит! Каза, че е открила всички необходими документи и ако се върна да си подпиша протокола, мога да си изтегля и двата депозита наведнъж. Онемях! Честно ви…

Continue reading

Имало едно време един принц… Или може би рицар… Не знам.. Важното е, че освен умен и красив, той бил силен и смел… И както става в приказките, той победил когото трябва и се явил пред краля, за да си поиска възнаграждение за стореното. Поискал хич не малко неща. Поискал Елзас и Лотарингия, известно количество луидори и ръката на принцесата. Елзас и Лотарингия не получил, за луидорите не знам… Получил само ръката на принцесата… Лявата… 😉  Не мога да разбера, защо като желаеш да имаш цяла принцеса, отиваш да искаш само ръката й? Надяваш се, че останалото върви с нея ли? Сигурно. Никога не съм искала ръката на принцеса, но пък знам как може всеки да си отгледа сам негова си принцеса и да не…

Continue reading

Аз съм обикновен и скучен човек и обичам обикновени и скучни неща! Обичам да ми е скучно! Даже много обичам! Пристрастена съм към скуката във всичките й форми и проявления. Обичам, сутрин като погледна през прозореца,… колата ми да е там, където е била всяка предишна сутрин… За да е на едно и също място всяка сутрин, това значи, да спирам всяка вечер на едно и също място. Но, така е скучно. Много по-весело е да обиколиш квартала, за да намериш къде да паркираш. Обичам и като шофирам по улиците да ми е скучно. Всички, тихо и монотонно, сякаш унесени от скуката, да спират на пешеходни пътеки, … примерно. А защо не и на червен светофар? Супер скука! Но не, много по-весело е да свирнеш…

Continue reading

Докато Облачето си седеше в Царството на Ветровете, то рядко срещаше други облачета там. Е, идваха разни, от време на време, но не оставаха за дълго. Имаше, разбира се, дъждоносни облаци наоколо, но те не се брояха, защото с тях не можеше да се играе. Те правеха дъгата. И ако не беше така, ветровете нямаше да ги пускат да припарят до Царството, ама хич. Имаше и големи, пораснали облаци, но от тях, освен гръмотевици, друго не можеше да се очаква. Облачето не беше излизало от Царството. Никога преди. Но в този ден го направи! То реши, че вече е достатъчно пораснало, за да може да се разхожда из другите Царства и да търси други облачета, с които да си играе… Пораснало, всъщност не значи точно…

Continue reading

Във всеки квартал, в пространството между блоковете, обикновено има градинка. Или поне, докато не построят още един блок, който застава толкова близо, че можеш да се ръкуваш със съседите. Зад нашия блок все още има градинка. Нещо повече. В неделя градинката имаше официално откриване – с музика, високоговорители и т.н. В продължение на две години съседите от задния блок събираха средства и търсиха спонсори и накрая успяха – облагородиха градинката, изчистиха я, сложиха оградки, пътечки и пейки, нови детски занимавки… Дворът светна. А най-хубавото е, че това няма нищо общо с предстоящите избори. Защото дори и децата вече знаят, че пейките в градинката ги боядисват, когато наближат избори!

Continue reading

Неизвестното… Никой не знае какво е това! Но е нещо, което аз искам да знам какво е. И колкото е по-тайно и по-неизвестно, толкова повече искам да знам какво е. Но е толкова по-страшно… Какво е? … Чувство ли е?…  Любопитство?… (Не)търпение?… Усещане ли е?…  Вкус?…  Вятър?… Светлина?… Свобода?… Приближавам много бавно и предпазливо, с малки тихи стъпки и протегната ръка, със затворени очи… Неизвестното винаги е тъмно, дори когато е обляно от светлина… Затварям очи и разчитам на другите си сетива. Виждам цветовете на дъгата… Миглите ми трепват… Неизвестното приближава… Протягам плахо едва-едва само пръстите си… Искам да го спра, да не приближава… Искам да го сграбча… но не смея… Ще го докосна с върха на пръстите си и ако усещането ми хареса, ще…

Continue reading

или как изглежда една летяща приятелка в очите на своята нелетяща такава 😉   Why my friend has been flying? First of all, I don’t understand this thing with flying, maybe because I’ve never been there, wherever it is… in the sky, among the clouds, in the air, not on earth for sure! But … Let me answer. Some history first: she is an adult, in the classical meaning of this word. School, university, marriage, 2 children, home, cooking, work, friends and some live problems naturally. Those were the activities of hers life. Till the Day with major D. She becomes excited, nervous, trembling, with strange behavior, like she is in love. But she already loves someone, forever. Finally we were devoted to the secret….

Continue reading

В облак няма разстояние, няма посока, няма човек.Когато тръгваш за облака и лифта те издига към него – около теб е приятелят ти, носят се смеховете на компанията неимоверно близки и скъпи за теб хора – всеки нарамил раница, в която носи не товар, а свободата си. Около теб е стръмнината, притихналата гора, потракването на машината. Около теб е панорамата на затиснатата равнина. Около теб има реалност.Малко по малко реалността изчезва. Първо се скрива пространството – за него ти говорят само пеещите протегнати въжета на лифта… Потъва в бялото шума.Стъпваш на краката си и тръгваш нагоре. Орисията на човека, който лети, е винаги да тръгва нагоре. И оставаш все по-сам. Отначало хората, който са вързани за земята, изчезват. Те нямат място тук. После и летящите…

Continue reading