Принцесешка приказка с неизмислен край, част 3-та

Сигурна съм, мили принцове, че след като вече знаете как да (не) превърнете принцесата си в ламя, ще бъдете много по-внимателни. Но не много-много по-, а само много по-, защото ако прекалите, има вероятност да превърнете принцесата от Принцеса в Прасавица. Не-е-е, не, спокойно. Прасавицата не е кръстоска между прасе и краставица, а между Принцеса и Красавица. Та не е страшно, а само е по-сложно за отглеждане, защото Прасавицата е 2 в 1… Та внимавайте, ама не прекалявайте! А без внимание не става, защото обратното превръщане на ламята в Принцеса е трудно. Забелязала съм, че някои лами, ако не ги превърнете обратно в Принцеси и то бързо-бързо, се превръщат или в тъщи, или в свекърви. И тогава вече, освен доброволно да се превърнете в дракон,…

Continue reading

Полет № 2 – равносметка

гр. Сопот, 11 ноември 2006 г. Пътят до старта: коктейл от емоции. При всеки човек – различни, но всеки път – едни и същи. Торбата със свободата тежи към 20 кг. Ако вътре нямаше крило и сбруя, а камъни и тухли – нямаше да мога да помръдна с нея по баира. Но щом е за летене… На самия старт: както обикновено – всичко си имам, знам къде е, какво се прави с него, но ръцете ми окъсяват и не стигат до коланите, главата ми пораства и не влиза в каската, ушите – и те… Съпругът ми и инструктор /Румен/ ме приготвиха за излитане. Румен имаше грижата да ми приготви крилото, да ме провери, огледа и да ме излети. Благодаря ти, Румене, за напътствията и воденето!!! Излитането:…

Continue reading

Шкодата на Пламен

Имаме си близък приятел, Пламен се казва /Здрасти, Пламене 😉 /, който по времето, по което се развива случката, някъде съвсем в края на миналия век, караше шкода. И то не каква да е, а Skoda 120L. И то не каква да е, а зелена. Не, че зеленото му помагаше особено … 😉 Караше си шкодата, нямаше си джи-ес-ем… Тогава никой от нас си нямаше… Пътувахме си доста насам-натам в онези години. И беше прекрасно. Един от любимите ни маршрути беше София – Козлодуй – София. И в този ден се прибирахме приблизително от тази посока… По-точно: от Белоградчик. … Та, шкодата, както вече казах, беше зелена. И това беше единственото предвидимо и постоянно нещо в нейното поведение – каквото и да ставаше, тя си…

Continue reading

Смях до сълзи

Има истории, които са се случили, когато са се случили, но никой не ги е забравил и се предават като легенди от уста на уста. Това са истории, които обикновено ни просълзяват от смях и присъстват на всяко събиране на повече от 5 човека на едно място… истории, които са хем истински, хем различни при всяко следващо разказване… А днес е прекрасен ден, свързан с една много специална годишнина. Днес е ден, в който точно преди 17 години, се опитах да направя на бъдещия си съпруг кафе в кафемелачка, вместо в кафеварка, защото като го видях и онемях, и оглупях, и се влюбих умопогубващо 😉 … Тази история ще си остане толкова кратичка и недоразказана, но ви обещавам много и дълги, и смешни истории…

Continue reading

Как да си отгледате принцеса? … приказка с неизмислен край, част 2-ра

… И, както обикновено става в приказките за принцеси, нещата не са така, както изглеждат, и винаги даже съвсем сигурно са коренно различни. Да не говорим, че щом накрая не пише „И живели дълго и щастливо”, значи приказката не е свършила 😉 Да не си помислихте, мили принцове, че само марули, зеле и шоколад оправят нещата?… Не-е-е, оле-ле, дано не сте си го помислили. Защото съм се приготвила да ви разочаровам и подкрепя, в едно и също време. Да ви разочаровам, защото ще ви кажа, че само марули, зеле и шоколад, превръщат принцесите, рано или късно, в лами. Ламята Спаска, например, е всеизвестна принцеса, държана дълго време на марули, зеле и шоколад 😉 А, пък, провалените принцове, които са успели да превърнат принцесата си в…

Continue reading

На опашка в Електроразпределение Столично

ул. „Симеон” 330… Електроразпределение Столично… Влизаш направо, късаш си билетче с номерче и започваш да си чакаш… Да чакаш…   Да чакаш… Всички са любезни, но те местят насам-натам… Но, това всъщност се оказва потвърждение на правилото „Всяко зло за добро”… Днес отидох да прекратя една партида и да си взема депозита. Написаха ми документите и си зачаках… По едно време, служителката /Таня Момчилова се казва/, която ме обслужваше, дойде  да ме издири по опашките, за да ми каже, че е открила още един договор /от миналия век, почти ;)/, който е прекратен и по който имаме да теглим депозит! Каза, че е открила всички необходими документи и ако се върна да си подпиша протокола, мога да си изтегля и двата депозита наведнъж. Онемях! Честно ви…

Continue reading

Максимална скорост с парамотор по затворен контур

Снощи Световната федерация по аеронавтика /FAI/ най-сетне публикува рекорда на Венелин. http://records.fai.org/microlight/current.asp?id=RPF1 WORLD RECORDS RATIFIED IN THE PAST THREE MONTHS Sub-class RPF1 (Microlights : Paraglider Control / Foot-launched / Flown with one person) Speed over a closed circuit of 50 km without landing : 51.67 km/h Date of flight: 10/06/2006 Pilot: Venelin S. STAIKOV (Bulgaria) Course/place: Kazanlak (Bulgaria) Microlight: Apco Thrust ratified on 25/10/2006 | Database ID 13943   Аз прегърнах рекордьора още през юни, но сега му честитя пак.

Continue reading

Как да си отгледате принцеса?

Имало едно време един принц… Или може би рицар… Не знам.. Важното е, че освен умен и красив, той бил силен и смел… И както става в приказките, той победил когото трябва и се явил пред краля, за да си поиска възнаграждение за стореното. Поискал хич не малко неща. Поискал Елзас и Лотарингия, известно количество луидори и ръката на принцесата. Елзас и Лотарингия не получил, за луидорите не знам… Получил само ръката на принцесата… Лявата… 😉  Не мога да разбера, защо като желаеш да имаш цяла принцеса, отиваш да искаш само ръката й? Надяваш се, че останалото върви с нея ли? Сигурно. Никога не съм искала ръката на принцеса, но пък знам как може всеки да си отгледа сам негова си принцеса и да не…

Continue reading

Скука-а-а, скука!

Аз съм обикновен и скучен човек и обичам обикновени и скучни неща! Обичам да ми е скучно! Даже много обичам! Пристрастена съм към скуката във всичките й форми и проявления. Обичам, сутрин като погледна през прозореца,… колата ми да е там, където е била всяка предишна сутрин… За да е на едно и също място всяка сутрин, това значи, да спирам всяка вечер на едно и също място. Но, така е скучно. Много по-весело е да обиколиш квартала, за да намериш къде да паркираш. Обичам и като шофирам по улиците да ми е скучно. Всички, тихо и монотонно, сякаш унесени от скуката, да спират на пешеходни пътеки, … примерно. А защо не и на червен светофар? Супер скука! Но не, много по-весело е да свирнеш…

Continue reading

Юницата, Козата и Овцата, в съдружие с Лъва

La Génisse, la Chèvre, et la Brebis, en société avec le Lion Jean de la Fontaine La Génisse, la Chèvre, et leur soeur la Brebis, Avec un fier Lion, seigneur du voisinage, Firent société, dit-on, au temps jadis, Et mirent en commun le gain et le dommage. Dans les lacs de la Chèvre un Cerf se trouva pris. Vers ses associés aussitôt elle envoie. Eux venus, le Lion par ses ongles compta, Et dit : “Nous sommes quatre à partager la proie. “ Puis en autant de parts le Cerf il dépeça ; Prit pour lui la première en qualité de Sire : “Elle doit être à moi, dit-il ; et la raison, C’est que je m’appelle Lion : A cela l’on n’a rien à…

Continue reading

Смъртта и Нещастника

La Mort et le Malheureux Jean de la Fontaine Un Malheureux appelait tous les jours La mort à son secours. O mort, lui disait-il, que tu me sembles belle ! Viens vite, viens finir ma fortune cruelle. La Mort crut, en venant, l’obliger en effet. Elle frappe à sa porte, elle entre, elle se montre. Que vois-je! cria-t-il, ôtez-moi cet objet ; Qu’il est hideux ! que sa rencontre Me cause d’horreur et d’effroi ! N’approche pas, ô mort ; ô mort, retire-toi. Mécénas fut un galant homme : Il a dit quelque part : Qu’on me rende impotent, Cul-de-jatte, goutteux, manchot, pourvu qu’en somme Je vive, c’est assez, je suis plus que content. Ne viens jamais, ô mort ; on t’en dit tout autant….

Continue reading

Дъга

Много любимо 🙂 Дъга Моля кажете, не на шега, кой нарисува тази дъга? Пъстра, красива – казвайте кой – аз или ние, ти или той? Вярно, познахте – в нашия град аз си измислях цвят подир цвят: жълт или розов, син и червен – весел да бъде нашия ден. Гледайте всички – листа му бял цялата пъстра дъга е побрал. Греят боички, греят слънца – скрити до днеска в наште сърца. Моля кажете, не на шега, как ще огрее тази дъга всички дечица, всички игри – кой ще ни каже – бройте до три. Тази дъга е смях и мечта- нека й кажем: ‘Излез от листа’ С ръчички да вдигнем още сега, с ръчички да вдигнем нашта дъга. Нека да вдигнем нашта дъга.

Continue reading

Височината дава сигурност

„Височината е твой приятел!” „Височината ти дава сигурност!” Това са фрази, които съм чувала в Сопот, по един или друг повод, все свързан с летенето. Разбирам, че това е така.    Знам, че е така.    Усещам, че е така. Но, че това наистина е така, ОСЪЗНАХ чак, когато се изплаших от ниското! Да! Колкото и странно и невероятно да звучи – изплаших се от ниското и направих нещо, което не съм очаквала от себе си – отказах се от полет! Първият ми полет беше от високо. Високо е 900 м денивелация, а ниско е около 100-150 м. При прав спокоен полет от 900 м. денивелация, без въртене в термики и без снишаване със спирали /не, че го мога, де ;)/ , летиш около 17 мин. 17…

Continue reading

Кой направи облаците

Докато Облачето си седеше в Царството на Ветровете, то рядко срещаше други облачета там. Е, идваха разни, от време на време, но не оставаха за дълго. Имаше, разбира се, дъждоносни облаци наоколо, но те не се брояха, защото с тях не можеше да се играе. Те правеха дъгата. И ако не беше така, ветровете нямаше да ги пускат да припарят до Царството, ама хич. Имаше и големи, пораснали облаци, но от тях, освен гръмотевици, друго не можеше да се очаква. Облачето не беше излизало от Царството. Никога преди. Но в този ден го направи! То реши, че вече е достатъчно пораснало, за да може да се разхожда из другите Царства и да търси други облачета, с които да си играе… Пораснало, всъщност не значи точно…

Continue reading

Мгновения

В изминалите дни, неочаквано за мен, отново получих подарък от почти непознат… Този път е музика… “Любэ”… Благодаря, … /ти-си-знаеш-кой/ 😉 Слушам песните, мисля си за разни неща …, за разни неща по принцип, и за разни неща конкретно…, за разни неща от живота, и за живота на разните неща…, за миговете в живота и за живота на миговете… … и се сетих за една любима песен. “Мгновения”. Мгновения Не думай о секундах свысока, Наступит время – сам поймёшь, наверное. Свистят они, как пули у виска. Мгновения, мгновения, мгновения. Мгновения спресованы в года, Мгновения спресованы в столетия, И я не понимаю иногда, Где первое мгновенье, где последнее. У каждого мгновенья свой резон, Свои колокола, своя отметина. Мгновенья раздают кому позор, Кому бесславье, а кому бессмертие….

Continue reading

Градинката зад блока

Във всеки квартал, в пространството между блоковете, обикновено има градинка. Или поне, докато не построят още един блок, който застава толкова близо, че можеш да се ръкуваш със съседите. Зад нашия блок все още има градинка. Нещо повече. В неделя градинката имаше официално откриване – с музика, високоговорители и т.н. В продължение на две години съседите от задния блок събираха средства и търсиха спонсори и накрая успяха – облагородиха градинката, изчистиха я, сложиха оградки, пътечки и пейки, нови детски занимавки… Дворът светна. А най-хубавото е, че това няма нищо общо с предстоящите избори. Защото дори и децата вече знаят, че пейките в градинката ги боядисват, когато наближат избори!

Continue reading

Неизвестното

Неизвестното… Никой не знае какво е това! Но е нещо, което аз искам да знам какво е. И колкото е по-тайно и по-неизвестно, толкова повече искам да знам какво е. Но е толкова по-страшно… Какво е? … Чувство ли е?…  Любопитство?… (Не)търпение?… Усещане ли е?…  Вкус?…  Вятър?… Светлина?… Свобода?… Приближавам много бавно и предпазливо, с малки тихи стъпки и протегната ръка, със затворени очи… Неизвестното винаги е тъмно, дори когато е обляно от светлина… Затварям очи и разчитам на другите си сетива. Виждам цветовете на дъгата… Миглите ми трепват… Неизвестното приближава… Протягам плахо едва-едва само пръстите си… Искам да го спра, да не приближава… Искам да го сграбча… но не смея… Ще го докосна с върха на пръстите си и ако усещането ми хареса, ще…

Continue reading

„Защо приятелката ми лети?”

или как изглежда една летяща приятелка в очите на своята нелетяща такава 😉   Why my friend has been flying? First of all, I don’t understand this thing with flying, maybe because I’ve never been there, wherever it is… in the sky, among the clouds, in the air, not on earth for sure! But … Let me answer. Some history first: she is an adult, in the classical meaning of this word. School, university, marriage, 2 children, home, cooking, work, friends and some live problems naturally. Those were the activities of hers life. Till the Day with major D. She becomes excited, nervous, trembling, with strange behavior, like she is in love. But she already loves someone, forever. Finally we were devoted to the secret….

Continue reading

небето – бялото

В облак няма разстояние, няма посока, няма човек.Когато тръгваш за облака и лифта те издига към него – около теб е приятелят ти, носят се смеховете на компанията неимоверно близки и скъпи за теб хора – всеки нарамил раница, в която носи не товар, а свободата си. Около теб е стръмнината, притихналата гора, потракването на машината. Около теб е панорамата на затиснатата равнина. Около теб има реалност.Малко по малко реалността изчезва. Първо се скрива пространството – за него ти говорят само пеещите протегнати въжета на лифта… Потъва в бялото шума.Стъпваш на краката си и тръгваш нагоре. Орисията на човека, който лети, е винаги да тръгва нагоре. И оставаш все по-сам. Отначало хората, който са вързани за земята, изчезват. Те нямат място тук. После и летящите…

Continue reading

небето над сопот – високо

‘не, не ми се лети в това’ – ‘става!’… тежки сиви облаци са надвиснали над старта. никой не знае какво ще се случи – дали спокоен охладен въздух ще ни спусне на полянката за кацане или облакът ще се опита да ни всмуче в себе си – черна дупка за крила и пилоти. …прошумолява крилото на франсоа, следим го с напрегнат поглед – той уверено потъва надолу. ‘става! само излитайте по-бързо’… бърза подготовка, последна проверка и правиш крачка в небето! …поглед през рамо – едно след друго се откъсват от склона крилата, весели и цветни в сивото небе. … напред и надолу. напред и… надолу?! нечии силни ръце те хващат и стъпало след стъпало те ‘поставят’ все по-нависоко – ‘базата’ надвисва над главата като таван…

Continue reading