Парапланеризъм: Фалстарт!!!

Фалстарт означава неуспешно излитане, но по-често се свързва с падане при това неуспешно излитане. Иначе си остава просто „замятане” по баира.

Причините могат да бъдат много и най-различни: крив вятър, липса на вятър, не добра преценка на условията и момента за излитане, не достатъчно силно стартиране, неуверено стартиране, не достатъчно ускоряване, ранно сядане в сбруята, пасивност на пасажера /когато излита тандем/, грешка в управлението и т.н.
А най-често е комбинация от две или повече от изброените обстоятелства.

Истината е, че фалстартът не е никак забавно преживяване, защото в общия случай носи болка. Но пък е изключително полезен, дори и само заради факта, че припомня, че „гравитацията е закон, а не просто добра идея” 😉

За осем полета в тандем, с Емо нямаме нито един фалстарт /което пак идва да напомни, че Емо е върха ;-), в случай, че сте забравили 😉/.
Затова пък, моите опити за излитане започнаха с фалстартове.

Първият път нямаше грам насрещен вятър и не ми стигна земна скорост, за да излетя. Като станах и се върнах обратно на старта бях доволна, защото бях осъзнала, че срещата със земята не е чак толкова страшна.

Доволна бях и при втория си фалстарт – вече на големия баир на Сопот. Даже още по-доволна! Никога до тогава не бях излитала сама и се опасявах, че може да се наложи да тичам много /както първия път/ и да не ми стигне поляната. Като паднах и крилото ме повлече, се оказа, че поляната е достатъчно голяма и има място и за провали. Аз и преди си знаех, че поляната е голяма, ама като се юрнеш с главата надолу, тя много бързо свършва и някак… не винаги зависи от теб докъде да се пързаляш…
Падането подлага на изпитание рефлексите и реакциите ти. Чак когато се изправиш, можеш да направиш равносметка какво се е случило. Докато те влачи крилото, просто реагираш. Време за мислене и преценка много-много няма.

При първото падане не можех да реагирам, защото ръцете ми бяха опънати до тялото и зад гърба, стискайки управленията. После, като се опитах да обясня на децата си как точно съм се пързаляла по поляната, просто им показах рекламата на шоколад „Милка” – онази баба Меца, дето лети шус по поляната с бобър на гърба си. Само дето тя маха с лапи, а моите бяха „вързани” 😉

При втория фалстарт паднах, защото не тръгнах достатъчно уверено и силно, разколебах се и загубих секундите, в които трябваше да дръпна крилото, а аз за миг спрях /1-2 секунди/ и естествено, крилото не се напълни добре още от самото начало,  а корекцията в движение се оказа трудна. Понесе ме на дясно, събори ме и ме повлече. Паднах на дясното си рамо, но ръцете ми бяха сравнително свободни. Набрах се на лявото управление, като че искам да се кача по него и сринах бързо крилото. Това беше реакция, от която съм доволна.

И двата фалстарта ми дойдоха като „гръм от ясно небе”. Не, защото не съм допускала, че мога да падна. Ясно ми е, че тепърва има да се опознаваме със земята. Имам предвид, че не съм тръгвала с нагласата за падане, не съм се страхувала от падането и не съм се сещала за него като възможен резултат от опита за излитане. Важно е да се стартира с идеята за излитане, пък ако паднеш – здраве да е – ставаш и продължаваш. Ако стартираш с мисълта „Може и да падна” – вече си предопределил падането на 50%.

Само две падания ми помогнаха да помъдрея /ако продължа да падам може и бяла брада да пусна 😉 / и да стигна до извод, който е приложим във всички сфери на живота и може да се тълкува като „житейска философия” ;-), а именно:

Като решиш да правиш нещо – направи го смело и с хъс! Неувереността и колебливостта водят до фалстарт. А от фалстарт боли!