небето над сопот – високо

‘не, не ми се лети в това’ – ‘става!’… тежки сиви облаци са надвиснали над старта.
никой не знае какво ще се случи – дали спокоен охладен въздух ще ни спусне на полянката за кацане или облакът ще се опита да ни всмуче в себе си – черна дупка за крила и пилоти.
…прошумолява крилото на франсоа, следим го с напрегнат поглед – той уверено потъва надолу.

‘става! само излитайте по-бързо’…
бърза подготовка, последна проверка и правиш крачка в небето!
…поглед през рамо – едно след друго се откъсват от склона крилата, весели и цветни в сивото небе.
…
напред и надолу. напред и… надолу?! нечии силни ръце те хващат и стъпало след стъпало те ‘поставят’ все по-нависоко – ‘базата’ надвисва над главата като таван на панелка.
намаляваш площта на крилото.
без резултат – облакът продължава да те притегля към себе си, стъпало по стъпало… изкачваш стълба към мрачната неизвестност…
радиостанцията оживява: ‘искам спирала!’
спирала искам и аз – с нея може да се слезе бързо от неуютната височина. само че спиралата е чудо неизпитано досега…
пропукващ глас: ‘искам спирала!!!’
‘добре де, да я поискаме заедно’ – затягаш командите… завой…по-стръмен… влизане в спирала и… възходящия поток въздух те ‘изплюва’ от нея. отново опит… не става.
страх… шубе… не са празни думи, но… 50 метра те делят от мастиления облак – твоя враг.
…отново опит… по-стръмен… крилото се обръща с лице към земята, земята се слива в кръг. претоварването те притиска към седалката… пилотите казват ‘да се насвириш във спирала’ – терминът е точен. плашещо точен.да видим докъде сме слезли… след още три витки спираш въртенето и…
близо си до хълма – височината я няма под теб – облакът си е намерил съюзник – източния вятър, който те изтиква към планината.

решение: накъм равнината… по ‘стълбата’ нагоре, но накъм равнината…
отново пукащият глас: ‘искам хубава, чиста спирала! иначе ще имаш сериозни проблеми’ – това не е заплаха от строг учител, не наказание те чака. чака те сивата действителност над главата ти.
…отново свиване на завоя и… този път е ‘ДА!’
успяваш! витка след витка планината се издига над теб. крилото свисти от напора на вятъра… надолу, надолу – слизаш към дъното…

единият враг е преодолян. остава вторият – източният вятър. той те подпира, насочва полета ти накъм дървета, къщи и жици. насочва полета ти към рисковано кацане…

радвам се, че ми е закачена спийд-системата – тя помага да се достигне откритата поляна…
зависваш над земята, стъпваш меко на тревата.

усещаш вече топлия вятър, който гали, а не убива.
оглеждаш се наоколо – всичките ученици са кацнали успешно.
оглеждаш се нагоре – там, където преди 10 минути си научил нещо за себе си. научил си себе си на нещо.
…
покрай теб минава притежателят на пукащия глас, човекът, който изиска от теб, човекът който ти даде.

усмивка…
‘натрупване на боен опит’, казва ти – да, така е. и е добре да се трупа, когато внимателно око те следи, когато има кой да изиска, има кой да ти даде.

сгъваш крилото, а с едно око следиш питбула, който ‘не обича летящи’ и препуска около теб…
…
последен в този ден кацна Емо. повей да вятъра сгъна крилото му на 5 метра от земята. удар…
вечерта в пловдивската болница лекарите казват, че няма нищо счупено.
а аз си мисля ‘Емо ще лети отново’! обратното – не можех да допусна и в мисълта си даже.
…
към 12 през нощта е… на път си – посоката е карлово, сопот… приключва един летателен ден.
става 00.01… започва нов летателен ден

thefly @ 05.08.2005 10:24