За първия ни тандемен полет съм ви разказвала, за следващите пет – също. На седмия ни полет, който ме държа в емоционална вихрушка повече от десет дни, отделих цяла публикация веднага щом способността ми да се изразявам членоразделно се възвърна…
Всички тези седем полета са неповторими и специални, с висока емоционална стойност за мен. Но въпреки това, осмият е различен и още по-особен, и още по-специален! Описването му, пък, е нещо като проверка дали описателните и говорните ми способности са се възстановили…
Това не беше точно полет, а по-скоро изпит, генерална репетиция, това беше край и в същото време – начало… Дълго чакано начало… неосъзнато очаквано начало…
Дата на изпита: събота, 30-септември-2006 г.
Място: Баира с лифта в Сопот. Прекрасно място с денивелация близо 900 м, невероятна гледка и прилично голяма поляна за кацане.
Действащи лица: Обичайните заподозрени: Емо, аз и крило (Pasha II) в неповторима и неделима комбинация, в последователност Pasha II+Емо+моя милост, но този път с леко разменени роли, с цел тренировка на прав полет и заход за кацане на поляната. Този път тандема управлявах аз. Получи се. На следващият ден предстоеше нещо наистина ново и различно…
Как се получи? Опитвах се да се абстрахирам от присъствието на Емо, въпреки, че го усещах и че ми помагаше с управленията от време на време. Опитвах се да си представям, че ми говори в радиото и просто трябва да следвам инструкциите му. В общи линии успявах, защото на моменти наистина ме хващаше страх от чувството, че съм сама…
Тогава осъзнах, че страхът не е чак толкова страшен, а паниката е смъртен враг, който не бива да се допуска да припари до съзнанието…
Емо приземи тандема. Когато стъпих на земята, вече бях почти сигурна, че ще се справя с утрешното предизвикателство, за разлика от Емо и съпругът ми, които бяха абсолютно сигурни във възможностите ми! При полета пробвах нещата, които ще трябва да направя утре, при това ги пробвах на по-голямо и тежко крило. Утре би трябвало да е далеч по-лесно, с тази разлика, че се очертава Емо наистина да го няма зад мен. Малко си е плашещо… Все пак, колкото и да си представям, че го няма, като си завъртя главата си удряхме каските, а това напълваше сърцето ми със спокойствие и увереност…
Тръгнахме си от поляната – пилотите уморени от полетите през деня, а аз превъзбудена от полета, изпълнена с ентусиазъм в очакването на следващия ден и обзета от предчувствие за дълга и безсънна нощ, в която мислено ще тренирам излитане и заход за кацане докато съмне…
Така и стана…
Браво, браво!
Ще чакаме и самостоятелния полет.
А в началото ми обясняваше как нямало да летиш сама и как в тандем си ти било ок.
А давате ли си имена на крилата?
🙂 ХАЙДЕ 🙂
ТИ си знаеш!!! ТИ можеш!!! Никога не съм се съмнявал в ТЕБ!!! А защо ти казах за Сопот… Просто нещо ми подсказа, че трябва да си там!!! Преди една година…
@ Ийори:
А в началото ми обясняваше как нямало да летиш сама и как в тандем си ти било ок.
Така ли съм казвала? Виж ти!? виж ти…
В тандем наистина си ми е ок и не мисля да се отказвам от тандемите. Някои неща, които е способен да направи с мен един /точно определен ;-)/ тандемен пилот, аз никога няма да успея да направя със себе си…
Дали даваме имена на крилата си? Мисля, че има такава традиция, но тъй като още си нямам свое крило, то естествено си няма и име. Знам, че е добре, ако си мъж да дадеш на крилото си женско име и обратното.
По всяка вероятност, когато си имам свое крило, то ще се казва “Емо” – едва ли някой се съмнява в това. 😉 😉 😉
@dsx
мдам, няма случайни неща…
Благодари от мен на нещото, което ти подсказа, че трябва да съм там 😉
ей Дачи, виждаш ли колко хора вярваме в теб! Това ще рече, че те чакаме тук в Сопот и следващият уикенд, а ти до тогава дерзай!
😉 Хей, да не би да съм сънувала или халюцинирала миналата неделя, но си спомням ясно, че ходих да посрещам една току що приземила се Дачи след първия и самостоятелен полет от високия старт! И то не сама, ами цяла тумба хора! И даже я ритнаха по дупето доколкото си спомням 😉 :)))
Така си беше, Бенджи, не си сънувала. По-скоро аз се чувствах като в сън, но затова ще разкажа на дълго и широко, както и за ритането…
А посрещането си беше … УАУ… благодаря ви!!!
Обещавам и аз да те посрещна на първия ти полет от големия баир. И да те ритна по дупето…
Спешевче, с теб нали сме се разбрали!?! Гониш дебелите ученици, скриваш големия Скайуок и тогава ми се обаждаш… 😉
Браво, Дачи! Гордея се с теб!
Ти отсрами поколението на 30+ домакините и вместо да хванеш здраво плетката…хахаххахахах…осъществяваш мечти…
Между другото, накара ме да обмислям парашутен скок! Сигурна съм, че ако реша, ще имам съмишленик в твое лице!
Целувки и не спирай да летиш и да пишеш!
Благодаря, Иринка!
За скок с парашут не знам дали бих те подстрекавала, но за тандемен полет с парапланер – определено! Даже, може пък и да ти отстъпя Емо за един полет…, знам ли… 😉 😉 😉 😉 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Неповторимата 2006 г.