Вир вода

Виж, как само любят се луна и слънце,
макар, че вън е скреж, само скреж…
Там `дето любят се луна и слънце,
ти можеш вятър с устни да спреш.

Две очи – морета, измиват се във ведро…
Южни ледове, те потапят се във скреж.
Кой свали небето от звездния разкош?!
Две ръце невзети – измиват светла нощ…

Мокра до кости, вир вода –
потапяш ти острови в дън земя.
Изсъхнала в извора – вир вода.
Дъжд ли си или вир?! Вир вода.

Любовта е монета, зарита в дън земя,
с тайнство и вълшебство извира във вир вода.

Мокра до кости, вир вода –
потапяш ти острови в дън земя.
Окъпала мостове, вир вода.
Дъжд ли си или вир?! Вир вода.

Вир вода...  Вир вода…  Вир вода… 

/текст Орлин Дочев, група „Станиоли”
публикувам я с изричното разрешение и любезно съдействие на Орлин/