…в небето – полет

едновременно и мечта и действителност – сбъдната мечта нека е:
представи си…
…
прекрасен летен ден. долината е окъпана в слънце. високо в небето – пухкави кумулуси. вятърът свири в ушите ти, бие лицето ти.
пропадаш в млечна пелена, мирише на влага. след миг изскачаш от облака и земята се простира под теб на длан.
летиш плавно, спокойно, волно
изведнъж леко подрусване – преминал си през струя топъл въздух. свиваш рязко в завой… по-стръмно… и изведнъж вдигащия се въздух те подхваща меко и хоризонта почва да потъва. оглеждаш се – крилото се проектира на фона на земята… орел се вие под теб, ползвайки същия ‘асансьор’…
спокоен глас долита от радиостанцията…
отпускаш завоя и потегляш надолу и напред – към полянката за кацане, към приятелските усмивки, към дъхавата трева.
въртене, въртене, земята те мами с ярките си цветове… забавяш крилото и то меко те отпуска надолу, стъпваш на земята и… поглеждаш към небето.
винаги – поглеждаш към небето! 

thefly @ 05.08.2005 08:51