Опит за самостоятелно летене – Епизод: Първи, опит: първи

Да напомням ли, че „летене” значи „летене с парапланер”? 😉

Кога: неделя, 24-септември-2006 г.

Къде: съвсем близо до центъра на Вселената – разбирай: съвсем близо до Сопот

Къде по-точно: учебния баир на Скайномад

Колко: Зависи, запознати твърдят, че е 40

Какво колко: метра денивелация. Но зависи… Променливо е…
Като го гледаш отдолу нагоре изглежда не повече от 15-20 м.
Като тръгнеш нагоре с оборудването на гръб /около 18-19 кг/ баира става поне 50 м.
Като се приготвяш за първи полет – става поне 100 м.

Какво: тръни, храсти, камъни /не големи, само колкото да се удариш/ и малко остра трева…

Вятър: нито грам!

Облаци: само един, голям от София до Пловдив

Кой: Аз и инструктор /Ники/, както и малко зяпачи, маскирани като фотографи, начинаещи пилоти и т.н.

Цел: Опит за осъществяване на първи самостоятелен полет

Как: Старателна подготовка – главно психическа.

Проверките:
Сбруя: всички колани са закопчани
Каска: имам /стяга ми, ама не може без нея/
Атакуващ ръб: отворен
А-колани: свободни и чисти
Управления: свободни и чисти
Радио: чувам го
Въздушно пространство: чисто

Аз: … и аз съм там… В средата на крилото… Готова ли съм за полет? Дали пък да не се откажа? „Късно е вече” – отговор от Ники, явно съм попитала на глас.

На къде тичам: Право към Ники…

Затичвам се, крилото се издига над главата ми, напълва се и всички с трепет очакват да излетя. Аз го очаквам с още по-голям трепет, но… Подробностите по управлението хем не са важни, хем не мога да ги опиша с думи, все още…

Важен е резултатът. А той е, че успях да се „разпиша” на учебния баир, като след като го изтичах половината надолу, му оставих една широка и идеално гладка ивица след себе си, „летейки” шус по корем, с главата напред и молейки се крилото да се смили и все пак да ме вдигне.

Е, и баира се „разписа” върху мен: скъсани дънки, синки, драскотини, ожулвания, охлузвания и други, на всички вероятни и на няколко невероятни места по тялото ми, като до вечерта вадех пясък и трева главно от невероятни и още по-невероятни места…

Снимки: айде, от мен да мине 😉

Извод: Само майсторите могат да излетят без телесни повреди при пълно безветрие. 🙂

Настроението: в събота съм пак там!
А вие?