Днес е Християнски празник – време за семейни срещи, време за тишина, за пречистване…
Великден е! По-набожните сред нас отидоха да потърсят пречистване за душите си в храмовете, надявайки се, че Той е там и ги чака…
Той не беше там… Никога не е бил, но не всяка душа има сензорчетата да го усети…
Срещнах Го три-четири дни преди Великден в очите на една жена, която чрез таланта си пресъздаваше българската душа – разказваше я, изстрадваше я, омесваше я, вплиташе я, втакаваше я – за да не бъде никой забравен!
И въпреки, че много от нас често се чувстваме забравени от Небето – не сме. И докато има актьори като Боряна Стамболиева, чиито талант идва направо от Там, никой никога няма да бъде забравен и българското ще пребъде!
Намерете начин и гледайте „Забравена от Небето“ в изпълнение на Боряна Стамболиева. Подгответе се за буци в гърлото и сълзи от преклонение, възхищение, тъга, радост, благоговение… Пригответе се да Го срещнете в храма на талантливите човеци, наречен Театър, който често бива забравен не от Небето, а от хората…
Благодаря, Дачи! Знаех си, че човек с твоето светоусещане няма как да не откликне на този текст!
Борянка, играта ти бе феноменална!
Поздравявам те! ❤
Ровейки из архивите, намерих нещо, което не съм споделяла с вас…
Текстът, с който емоционално реагирах на впечатляващата постановка, впечатли създателите ѝ и заедно създадохме тази брошурка за представлението. Прибирам си го тук, за да не си го изгубя пак 🙂