Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на Краси Георгиев, свързано отново с тичане за децата с онкохематологични заболявания, а аз продължавам да сънувам, че Краси тича… Сънувам, че приближава към щаба, където се предполага да го чакам с храна или напитка, изпълнявайки стриктно указанията на готвача и на терапевта му, а аз съм заспала в стола… И скачам в съня си…
Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на Краси, а аз продължавам да търся думите, с които да опиша преживяното в Пловдив…
Бях при Краси в последните 26 часа от 55-часовото му тичане, дойдоха много хора, срещнах много погледи, надзърнах в много души… Интересно е да гледаш отстрани реакциите на хората към нещо, което те самите смятат, че не могат да направят…
Видях любов, възхищение, подкрепа, преклонение, недоумение – за щастие това бяха преобладаващите емоции. Голяма част от хората разбраха за каузата на Краси на място, в градинката, и веднага пожелаха да се включат – имаше татковци с бебета в „кенгура”, семейства с бебешки колички, деца с ролери и тротинетки, в тичането се включи бременна жена (!), дори цяло ергенско парти…
В тези 55 часа видяхме триумф на човешкият ум над тялото.
Покрай Краси тичаха хора, които не бяха изтичвали накуп повече от 10 км през целия си живот, а в рамките на тези 55 часа изминаха немислимо количество километри, друг пък се качи на колелото и слезна от него след 55 часа, без да е спал нито една минута през това време! Човекът с колелото е на 66 години, казва се Иван Рибарев и го има на финалните снимки с Краси 🙂
Имаше хора, които идваха за „само една обиколка, че едва ли ще издържа повече” и тичаха с часове… Почваха и не можеха да спрат…
Истински празник на мотивацията!
За повечето хора е непонятно как е възможно човек да издържи на подобно натоварване в продължение на 55 часа и считат Краси за нечовек.
Истината е, че Краси е човек, който има огромно сърце, изключително силна психика и много привърженици, които бяха там, за да му помогнат да се справи.
Вероятно си спомняте предишното предизвикателство на Краси – 36 часа тичане на пътечка, за да могат децата, победили рак, да отидат на олимпиада. Тези деца бяха с Краси и тичаха с него. Но не просто тичаха с него, а преди това отидоха на олимпиада и му донесоха 29 медала! Само тази мисъл е достатъчна на човек като Краси, за да игнорира болката и да не мисли за физическите последици, а да се фокусира и концентрира само в тичането.
Когато в главата ти са тези деца и когато около теб има хора, дошли специално, за да те подкрепят – няма как да се откажеш и… просто тичаш!
Никой велик човек, обаче, не е станал велик сам! И истината е, че малко постижения са възможни без подкрепа и със сигурност трябва да бъде споменат екипът на Краси: Терапевтът Димитрина Сивкова и готвачът Георги Димитров, които освен за доброто му физическо състояние се грижеха и за психическото му здраве, чрез добре балансирана и правилна грижа.
Много важна част от успеха на Краси бяха и бегачите от Маратон Пловдив – хора, които знаят какво означава да тичаш дълго, знаят през какво минава умът и тялото ти, знаят колко е важно до теб да има хора, които не те разсейват, а напротив – да пазят концентрацията ти и да не ти се налага да мислиш за нищо друго, освен за местенето на краката си.
Момчетата и момичетата от Маратон Пловдив бяха с Краси през цялото време, зареждаха го с добро настроение, даваха му тонус, проправяха му път в парка, между хората, пазеха го да не се сблъска с него някой с колело или ролери, когато беше изморен му връзваха връзките на маратонките, носеха му якето и водата, наблюдаваха го и отговаряха вместо него на въпросите на терапевта му, защото едва ли ще разкрия голяма тайна, ако кажа, че при такова екстремно физическо натоварване идва момент, в който въпроси от рода на „как си?” и „боли ли те нещо?” са свръх трудни за отговаряне.
В крайна сметка, Краси успя, но не говоря просто за финала в последната минута на 55-я час, а за един много по-важен успех: Краси успя да покаже, че всичко е възможно, че възрастта не е фактор, че можеш да правиш добро чрез уменията, които имаш, че половината от постигането е желанието и всичко е въпрос на правилна нагласа!
Събитието в сухи цифри:
За 55 часа, Краси измина 334 км, в празника взеха участие 1185 души, които с бягане, фитнес, колело, лонгборд, кънки и други активности изминаха общо 16 472,67 км.
Снимките са собственост на Огнян Пелев.
Ако искате да ги ползвате – първо попитайте – може и чрез мен.
Pingback: Човек от желязо в кутия от стъкло - LeeNeeAnn