Да се разочароваш или обидиш, или и двете, е въпрос на избор, който сами правим за себе си. Имам приятел, който във всеки подходящ момент ми повтаря, че ситуациите идват при нас такива, каквито са, а ние сме тези, които избираме как да ги възприемаме, как да реагираме и какво да отнесем със себе си. Затова, днес измивам душата си от натрупаните напоследък разочарования с дебела струя благовещенско настроение и на тяхно място пускам в душата си пролет…
Има толкова много начини да кажеш „Честит Рожден ден”! Можеш да подготвиш подарък, да напишеш стих, да изпееш песен… Има толкова много начини да кажеш „Благодаря”! Можеш да подариш цвете, да направиш изненада, да бъдеш там и да споделяш смях и танц… Но когато намираш вдъхновение, насърчение и посока, когато си добре дошъл и нямаш нужда от покана, когато душата ти намира болест и лекарство едновременно, това единствено казва „Обичам те!”. А след „Обичам”, всички думи са излишни! Единствено са позволени една-две снимки за разкош 🙂 Честит празник, Танче и Киро, благодарим ви и ви изпращаме Обич!
Способността ни да прощаваме е най-гениалният дар от Природата – по-ценен и стойностен дори от способността ни да плачем. Да прощаваш означава да ставаш по-добър и да правиш света около себе си малко по-приветлив. Способността ни да прощаваме прави възможно съществуването на Смеха, Надеждата и Любовта, заради които казват, светът бил оцелял. Да прощаваш не означава да забравяш – забравата не носи умиротворение и утеха – прошката го прави. Прошката и даденият втори шанс. Прощавайте и гледайте на света с очите на пет годишни деца – само така чудесата, изненадите, внезапният смях и плач, безбройните простички въпроси с техните шарени отговори, ще бъдат неизменна част от живота ви и ще го изпълват с Радост!
Когато паднеш и се изправиш, преносно и буквално, трябва просто да благодариш, че не падаш за последен път! #25.01.2017
… или да си поговорим пак за Вдъхновение… Има хора, за които да кажеш, че са вдъхновяващи, би било нечестно. Нечестно, защото няма да е цялата истина, особено от гледната точка на Времето. А да бъдеш детско вдъхновение вече 20 години, изисква много постоянство, последователност, търпение, всеотдайност и много много любов, с която да създаваш светове, в които децата да се чувстват добре. Защото, когато децата рисуват, те се пренасят в свой собствен свят и е много важно този шарен свят да е добронамерен, да създава уют и увереност и да ти помага да се развиваш. Хора, които умеят да правят това, не са просто вдъхновяващи, те са от хората, на които не пропускам да кажа „Радвам се, че децата ми те срещнаха по пътя…
… или приказка за вдъхновението 🙂 Когато бяхме деца, бяхме абсолютно сигурни, че perpetuum mobile съществува – та нали ние бяхме същите такива неуморими и неизчерпаеми машинки, които изморяваха възрастните с непрекъснатото си движение и безкрайните си въпроси 🙂 След това, повечето от вас пораснаха и с помощта на обществото и училището спряха да вярват в неизчерпаемото, неоткритото и невидимото. Тези от нас, които не пораснаха, пък се научиха да крият 5-годишното си Аз и да го пускат навън само при „специални” обстоятелства – т.е. при всяка възможност 🙂 И продължихме да вярваме, че perpetuum mobile съществува и продължихме да го носим в себе си. Поне аз продължих. (Много ясно, че имам доказателства – много е просто – все още има хора, които се изморяват от…
Уютно, блестящо, красиво, стилно… Осветление, приглушено до нивото до плавно заливаща те мистерия… Роял в очакване и хармония… Вярвам във теб не защото си ти, не защото обичам твойте сини очи, а защото не искам да повярвам, че друг някак все ще успее да те вземе от тук. Кадифен глас… Успокояващ, обгръщащ, опияняващ… Стича се по теб и се влива във вените ти… Позови меня тихо по имени Ключевой водой напои меня Знаю, сбудется наше свидание Я вернусь, я сдержу обещание… Клуб „БГ Ритъм” отвори врати за посетители снощи, като партито по случай откриването на най-новия клуб за българска музика в София, върви и в момента, за втора поредна вечер. Снощи се радвахме на компанията на уникалните „Абсент”, които успяха да покачат настроението до ниво…
… което не може да се обясни с думи. Това е Нещото, което носиш винаги със себе си и което е готово да хукне навън на мига, в който сърцето ти чуе народна музика. То те държи буден и танцуващ цяла нощ, то е неизчерпаем източник на енергия за теб и околните. Това е Нещото, което те свързва с десетките ти приятели, чиито души пулсират в твоя ритъм и което кара стотиците непосветени да искат да се приближат и да Бъдат! Това е Нещото, което грее от очите ти и прави усмивката ти сияеща, заразяваща и разпръскваща щастие и привлича възхитените погледи на случайните минувачи. То не се разказва с думи, то се усеща и се преживява. Това е Нещото, което колкото повече раздаваш, толкова…
