Имах интересна среща вчера в 8:15 на Орлов…
Среща с Уди Алън… Прието е, когато Уди ти „чукне” среща, да не отказваш 😉 И аз не отказах, макар в себе си да знам, че не винаги лудостите на гениалния му ум ми понасят напълно…
Този път, обаче, не само ми понесоха, но не ми и стигнаха и това определено се дължи на адаптацията на Георги Грозев, който е съумял да запази ненатрапчиво, но отчетливо усещане за Уди Алън, без да натоварва излишно възприятията на българския зрител. Дори напротив – постановката носи вкуса на българската реалност, днес и тук, подправена с точната доза дребни злободневни пиперливо-кратки подмятания, за нещата, които можем да понесем единствено, ако им се надсмеем.
Та така, Стойчо (Калоян Янев) и Павката (Мартин Вълчев) дойдоха съвсем навреме и за 90 мин. ни преведоха през всички фази на лудостта – и веселата (без скучната), и смешната, и тъжната, и шарената и леко сивкавата… но, разбира се, нещата започнаха да си идват на мястото едва когато се появи Тя (Петя Любомирова)…
Няма да ви разказвам сюжета, защото искам да гледате тази постановка!
Аз ще я гледам отново, не само защото диалозите, богатството на речта и артикулацията на актьорите напълно задоволяват очакванията ми, а от чист егоизъм – тази постановка е от онези, които ти носят лично удовлетворение, без да имаш грам участие в тях – актьорите са непрофесионалисти, които влагат душата си в изпълнението си, забавляват се от сърце и изпитват истинско удоволствие от това, което правят, а това е зареждащо за всички, които ги гледат.
Айде, толкова от мен – до скоро – срещата е на Орлов…
Срамота е, че из интернет има толкова малко информация за тази постановка, та ми се наложи да правя допускания относно това чия е адаптацията и диалозите и само по детективско-дедуктивен път открих, че актьорите са непрофесионални такива. Уважаема трупа, ако все пак съм направила грешно допускане, надявам се да ми простите и да ме коригирате.
*снимката е от афиша на представлението