Не отдавна Надинка сравни блога си с музей – тихо, кротко местенце, дори да мине някой, той не вдига шум, не коментира много много, почти не се обажда, остава за известно време и кротичко си тръгва. Хареса ми това сравнение, макар да предпочитам да се сравня с галерия, а не с музей, защото все пак, от време на време, излагаме по някое произведение на изкуството на вниманието на уважаемия посетител.
И така вече пълни 13 години. Днес започваме 14тата обиколка.
Преди тишината ме тревожеше и не ми харесваше това, че „социалните“ мрежи отклониха шумотевицата на тълпата от блоговете. Малко по-късно осъзнах, че повече ми допада блогът ни да е галерия, или дори музей, но в него посетителите да откриват четива, които не са изгубили стойността си с времето. Пазарското бръщолевене не е за мен 🙂
Пожелавам си блогът ни да продължи да пази духа си и да излага пред вас само усмихнати, мотивиращи и смислени творби, защото ако той съумява да се съхрани, това означава, че и ние сме успели 🙂