Едва ли ще ми стигне цялото вдъхновение
да ви преразкажа това произведение,
сготвено с наслада, вълнение
и малко любовна тъга.
На нас, хората, ни е време да признаем,
че колкото и много да си мислим, че знаем,
за това дето прави от умника глупак
и за това дето осветява пълния ни мрак,
сме загубени без ефирната омая,
дето Пък пръска навред
(макар и не съвсем по стриктен ред),
в непрогледната тъма на собствената ни глава.
И ако трябва още нещо да добавя,
ще се наложи да призная,
че Пък пакостник прекрасен,
успя да се вмъкне и в мойта душа
и да измъкне от там всички слова,
оставяйки ме глуповато сияещата
и със зяпнала уста.
Затова хич не ме питайте сега
струва ли си да се гледа таз игра
ами новите дрехи стъкмете
и право в театъра идете!
Обичам театъра и искам съвсем малко от него.
Обичам театъра да ми действа така, че да почвам да правя смели неща,
като това, без много да умувам, да се пробвам думи да римувам…
Обичам в театъра да е очарователно и приказно, метафорично и магично,
да е красиво, да е смешно, да е стилно и модерно, да светло, да е шумно, да е тихо, да е тъмно…
Харесвам постановки, които ме правят грам по-богата от преди…
От театъра очаквам богатство на речта и изобилие от нови усещания.
Не искам много, нали?
За щастие, има постановки, които задоволяват напълно тези ми желания и вкус.
Такъв спектакъл е „Сън в лятна нощ“, в интерпретацията на режисьора Надя Асенова, сценографията на Тодор Райков и костюмите на Анелия Райкова. Не знам чия точно е преработката на Шекспировия текст, но трябва да му се отдаде заслужената благодарност, че е направил Шекспир разбираем, смилаем и – да си го кажем направо – поносим 🙂 и приятен за слушане.
Тази постановка е пълна с нови (поне за мен) хрумки и похвати: Славяна Любомирова (Титания) и Божидар Попчев (Оберон) са митични горски великани на кокили, а пакостливият обероноугоден елф Пък (Камен Иванов) буквално плува и лети по сцената на ховърборд, забърквайки каша след каша, всички до една с щастлив край 🙂
„Човешките“ роли (е, и една магарешка) се изпълняват от Любомир Фърков и от младите актьори Ивана Стоянова, Сияна Янева, Атанас Махнев и Йордан Любомиров.
Постановката е на Държавен драматичен театър Търговище и от премиерата си там през април, обикаля страната. Сигурна съм, че ще дойде и във вашия град. Просто не я пропускайте!
Снимките са собственост на Държавен Драматичен театър Търговище, вярвам, че те нямат нищо против да ги разпространявате, но имайте предвид, че снимките не предават и 20% от зрелищността и емоцията на представлението 🙂
Pingback: Напразни усилия на любовта - LeeNeeAnn