21-ви януари е чудесна дата да се родиш, особено ако си блог.
21-ви януари е по-близо до началото на новата година, отколкото до каквото и да било друго от нея и това го поставя в „Сезонът на големите обещания“. Ако си човек, обещанията са дадени на себе си, може и насаме… Ако си блог обаче, обещанията идват отвън, сливат се с празника за рождения ден и не могат да бъдат потулени след това 😊
На 17-я рожден ден на LeeNeeAnn се събраха част от най-старите и най-верни приятели. Разказахме си всички весели истории от началото на LeeNeeAnn, на Choku-Geri, как ни откри Mari-Ana, защо Контесата чете на детето само творби от мъртви автори и какво общо има с това сладкарница „Пчела“, къде се дяна K.I.S.S., защо Рошландия все отсъства и има ли уважителна причина за това и каква ли би била тя, паднал ли е Ванката от ръба или още се крепи, и още, и още, и още….
Получихме и дадохме доста обещания – да се събираме по-често, винаги да изяждаме, без да мрънкаме, тортите, които Гери ни прави, някои хора обещаха да се върнат на танци, други обещаха да дойдат на следващата сбирка, трети – да си помислят дали да не започнат да пишат пак, четвърти – да публикуват разкази за графитите в София, пети пък почти обещаха до 5 години да качат и снимките…
Аз пък си седях в моето си щастливо балонче, слушах ги и си мислех, че не е нужно да си човек, за да имаш душа, характер и настроения, спокойно може да си блог – с душа, характер и настроения. По-важно е да имаш приятели, които да ги търпят 😉
Честит празник, приятели!
Пригответе се да изтърпите и в следващата година този шарен, своенравен, разсеян, влюбен, вглъбен младеж на име LeeNeeAnn!
Ееей, честити да сте пак! И още повече да ни радвате! <3
Добре си ги… изредила тука обещанията, Дач! А най-хубавото е, че като няма позоваване на имена, може човек да си избере някое,… дето случайно го е изпълнил 😛
Прегръдки и много, много ви обичам! :* :*
честит ден-ден и от мен 🙂
и още по-големи да пораснеме 😎
кога пък минаха тези години?
Честит рожден ден още веднъж!
Хубава сбирка се получи, за което много благодаря, Дачи, че я организира.
Беше ми приятно да се запозная с всички, за които преди това само бях чела тук!
До нови срещи!
Честит рожден Дани! Бъди жива и здрава! Да блогваш по-често и все се питам защо след “Пухкава приказка” не написа и други книги. Какво те спря?
Хехе, благодаря ви за пожеланията и че се отзовахте на поканата за среща 🙂 И за мен беше удоволствие!
Продължавайте да се навъртате наоколо 🙂
Тодор, да ти кажа честно, и аз не знам…
Нищо конкретно не ме е спирало, но пък може би и нищо не ме е задвижило 😉
Истината е, че имам толкова много готови неща, които лесно биха станали на книжка (или даже – книжки), но някак не усещам да им е дошъл момента… 🙂
Благодаря за отговора 🙂
Честит рожден ден, мили хора! Само вие усмихвате така, както усмихвате. С приказки, снимки, торти (е, как па една торта не стигна до Пловдивско), пак снимки-истории, размисли и толкова неизказани, но сбъднати мечти.
Обичам ви, шефове на LeeNeeAnn и приятели.
И да ви кажа, рожден ден може да се празнува и извън родното място на рожденика. Така чувам и виждам, че правят хората. Я отидат на балкан на хижа, я в Пловдив…
Тъй, тъй, имаш право ;), ама докато не си навършил пълнолетие, празнуваш там, където е… тортата 😉 Но следва пълнолетие, та може и да помислим за смяна на декора малко 🙂
Честит рожден ден на блога и на стопаните му! Беше хубав повод да се видим и дано да сме по-редовни със срещите занапред!
Дачи, много резонен въпрос ти е задал Тодор Иванчев. Защо не вземеш да го обмислиш сериозно и да ни зарадваш с нещо? <3 Иначе ще ти изпратя "детето" да ти задава пак неудобни въпроси. :)))
Не съм спирала да го обмислям, но сега съм на друга вълна. 🙂
Ако ще издавам нещо скоро, то ще е свързано с работа 🙂