Доброто духче

Не знам таласъм ли е, кикимора ли е или добър караконджул, но снощи беше там!

От доста време духчето се беше скрило в дън гори тилилейски и не си показваше носа навън… Нещо го беше изплашило и прогонило – това, че и хората се бяха изпокрили и си мишкуваха привидно кротко или нещо друго – не знам. Но вече няма и значение! Снощи доброто духче, което обединява душѝте, завихря ги в безспирен танц и ги кара да се смеят с цяло гърло, без значение какви безредия вършат краката им, отново беше в любимата ни Хоротека!

И беше в най-доброто си възможно настроение. Беше събрало повече от 100 танцуващи душѝ и ги въртеше, въртеше, въртеше…

И аз бях там, и аз танцувах и се смях, и се въртях и се вълнувах, и се снимах, но най-вече се радвах, че доброто ни хоротечно духче се завърна и вярвам, че води „старото нормално“ със себе си. Защото, поне на мен, „новото нормално“ не ми харесва.

Искам си великите купони в Хоротека, на които дансинга е толкова пълен, че няма къде стъпиш,  и всички танцуват на общо хоро, без значение в какви фигури им тичат краката. Искам си обратно нощите, в които затваряхме Хоротеката не преди 4 ч. сутринта и когато забравяхме, че навън друг свят съществува…

Пожелавам си „Да бъде!“