Специален проект на Капитал за Telelink Business Services: Талантите на Telelink Business Services с техните лични истории и разнообразни работни занимания в специалния проект “В добра компания”
Даниела Соколова, специалистът по “Управление на процеси” в Telelink Business Services, знае какво се случва три хода напред и никога не скучае
5 ноември 2022
Снимка: Яне Голев
“Всяко нещо е процес. Когато станете сутрин, първо си обличате бельото и после панталона, не обратното. Ако го направите наобратно, ще пострада нещо друго, най-малкото имиджът ви, смее се Даниела и продължава: Това е процес. Опитвам се да помогна на всички и най-вече на колегите си да разберат, че процес и живот е едно и също нещо. Не може да живееш без него, не може да живееш и без What if анализ, без GAP анализ – също. Това, че не го наричаме така, не означава, че не го използваме. Никой не казва – ще направя What if откъде да мина с колата днес, за да избегна задръстване, но го прави поне по два пъти на ден, ако е шофьор.”
Снимка: Яне Голев
На крилете на развитието
Някога тя е искала да стане пилот на самолет, от по-големичките. Днес пилотира из най-сложните трасета в Telelink Business Services с лекота и внимание, докато овладява всяка една стъпка в процесите на компанията и идентифицира и ограничава потенциалните й загуби. “В тази работа няма скука – казва специалистът по управление на процеси Даниела Соколова – харесва ми, защото трябва да измисляш неща. Това е и най-привлекателната част за мен – да направиш и да наредиш процеса така, че да не мърда с години. Става лесно да го изградиш в момента, но предизвикателството е, ако някой утре мине и го бутне, той да издържи.”
Със самата нея няма скука – усмихната, шумна и с превъзходно чувство за хумор, същевременно излъчваща спокойствие и увереност – Дачи, както я наричат всички в офиса, е професионалистът приятел, който е винаги насреща за съвет, препоръка или разговор. Енергията й е възхитителна. Тя пише детски книги, обича да се пързаля с кънки на лед, играе народни танци, пътува, пилотира самолет – ама наистина – и вече 15 години поддържа блог, в който изразява мислите си. “Аз съм силна, суперсилна, почти като супергерой суперсилна, но не защото искам или защото ми харесва, а защото няма друг начин И продължавам да съм енергична и ентусиазирана и да намирам начин да вървя напред – просто няма друг начин, но това поне ми харесва, защото това съм аз. И съм позитивна, успявам да остана позитивна, не знам как – вероятно отново, защото това съм аз”, може да прочетете в един от постовете.
Снимка: Личен архив. Снимка от полета с Нико
Процесът – и голямото, и малкото
Тя е супергерой и защото е сред малкото специалисти по управление на процеси в България. Но в какво точно се изразява всекидневната й работа? Дачи обяснява: “Описваме процеси спрямо един милион изисквания – на клиенти, на вендори, на българското или европейското законодателство, на социума, на природозащитниците – съобразяваме всичко да е в съответствие и следим дали се спазва във времето.” И дава пример – ако вземем един процес за управление на проекти като PM Implementation process, ще открием добри практики като PMBOK, PM Chapters и др., които са свързани с изпълнения на мерки за сигурност, GDPR, как се изпращат личните данни – по мейл, на хартия и по друг начин, и др. Всичко това се описва в протокол, който Project мениджърът, поел проекта, взема и използва, без да се притеснява дали нужните за него стъпки са покрити. Той не бива да мисли за тях, а само да приеме необходимите документи и да продължи напред към реализацията на задачата.
“Да опростим сложното” е водеща ценност за Telelink Business Services, българската компания, проектирала холистичен подход към дигиталната трансформация и решаването на сложни проблеми чрез ИТ. TBS е комплексен доставчик на ИТ решения в областта на мрежи и центрове за данни, офис производителност и информационна сигурност с 200+ клиента в България, Западните Балкани и мултинационални компании и 50+ партньора като Cisco, VM Ware, Microsoft и др.
Като една от най-големите компании в сектора TBS постоянно расте и се развива, но остава фокусирана в същественото – желанието за развитие на средата, в която живеем, и жаждата за иновация. Затова се стреми да привлича в отбора си успешни, любознателни и критично мислещи съмишленици, които се ангажират и поемат отговорност.
Най-новият проект на компанията – безплатната TBS Academy, цели да подготви следващото поколение професионалисти в IT инфраструктурата, които ще придобият умения и знания в областта и ще се включат в екипи работещи по реални проекти на TBS.
Само така става – с четене, ходене на обучения и с желание
Според Дачи причината да няма много подобни специалисти, е, че компаниите не идентифицират нуждата от такива и това е сред недостатъците на българския бизнес като цяло. “Приемам го за признак за незрялост и респективно за зрялост. Това, че при нас има екип, който се занимава само с управление на процеси, е признак на зрялост.” Но и още нещо – липсва предаване на знание за усвояването на подобна специалност. Няма училище или университет, който да предаде подобни умения, най-смелият вариант се изчерпва с няколко часа специализация, прикрепени към даден предмет. За да бъде непрекъснато в час и да върви наравно с останалите специализирани в различни направления колеги, Дачи се “ъпдейтва” на минимум всеки две години. Последното й обучение е свързано със Security казуси – материя, която не е пряко свързана със заниманията й, но необходим елемент за отлично изпълнена от нея работа: “Никой не ме кара да ходя – усмихва се Даниела, но смятам за необходимо да съм наясно с темата, за да говоря с всички свои колеги и партньори на един език, да знам от какво се интересуват и да ги разбирам, най-малкото за да мога да преценя дали информацията, която искам да вградя в даден процес, е надеждна и меродавна, за да мога да изградя устойчив процес. Моят стремеж е, макар процесите да са живи и да търпят ревизия, те все пак да се направят така, че да не се пипат всеки ден. Иначе не може да се работи”, обяснява Дачи, на която сега й предстои да вземе изпит, коренно различен от всичките й покрити дотук. Това е Scaled Agile Framework for Enterprises, комбиниращ добри практики от различни сфери – Scrum, Agile, PM-ски практики, Risk Assessment в нов вид дисциплина. “Само така става – с четене, ходене на обучения и с желание”, обобщава тя.
Снимка: личен архив. Снимка от безмоторното летене
През годините е събрала познания от различни професионални сфери в дълъг и богат път – завършила е слаботокова инженерна специалност в Техническия университет и “Финанси, счетоводство и право” в УНСС София. Работила е по специалността си, като е изграждала системи за пожароизвестяване, пожарогасене, контрол на достъп, СОТ системи, а дори е прокарала пътя на пожарогасене с аргон в България. Била е част от телеком компания, от системен интегратор, фирма за рециклиране на тонери, както и шеф на сервиз за принтери и “какво ли не”. Още в края на 90-те започва да се занимава с управление на проекти и изкарва първата си сертификация по ISO 9001:1994. Споделя, че за нея работата в различни индустрии е предимство и именно управлението на процеси се оказва нейното нещо. “Kогато хората ме питат какво работиш, обяснявам – представи си, че строиш невидима, но осезаема къща и трябва да започнеш от прозорците на шестия етаж. Трябва да ги сложиш на такова място, че като стигнеш дотам, те да се окажат точно там, така че да не се налага да ги пипаш и променяш.”
Освен че е трудно да го направиш, е нужно да разполагаш с определена умствена нагласа, обяснява още тя, и по-точно – да вникнеш в дълбок детайл и в същото време да виждаш голямата картина, едновременно. “Обикновено хората са или визионери и гледат от птичи поглед, или се съсредоточават в малкия шрифт, но се окопават в него и губят широчината. За нас с моя екип е важно да държим и двете позиции.” В момента екипът й се състои от още трима души – мислещи, анализиращи, хора, които могат да гледат и дребното, и едрото и да сменят бързо гледните точки.
Снимка: Яне Голев
“Покрай мен няма начин да не е динамично”
Попадането на Даниела в TBS е непланирано и става по покана на неин близък колега от предишна месторабота, натоварен със задачата да сформира отличен екип. Годината е 2018 г. и макар че не е необходимо да минава през интервю за работа, все пак тя инициира разговор с изпълнителния директор Иван Житиянов на компанията, за да “се усетят”. “Защото ако няма химия, няма смисъл”, коментира Дачи и допълва: “Аз съм особен човек, може би такъв, какъвто не се среща често – човек, чието его си седи вкъщи и не идва в офиса. Нямам никакъв вътрешен порив да се доказвам. Може би това не е най-прекрасното качество по принцип, но в моята работа е добре дошло, защото за да я вършиш добре, със сигурност егото не бива да участва в упражнението. Трябва да влезеш в ролята на фасилитатор, модератор, който цели да измъкне информация от хора и да ги предразположи, да смениш тона според нуждата. Единственото универсално правило при нас е, че всеки човек, с когото комуникираме, е различен и винаги трябва да подхождаме към него с добро. Много рядко се случва да повиша тон и ако го направя, това означава, че ще си тръгна от даденото място. Означава, че започвам да се променям, а пък аз си се харесвам и не искам да се променям. Правя компромиси с какво ли не, но не с всичко. Именно в това отношение си допаднах с Иван – имах усещането, че в TBS няма да правя компромиси със себе си. Така се и оказа – тук мога да съм и шумна, и шарена колкото искам, докато си върша работата”. И много важно – свободна. Не знам дали се дължи на моята зрялост или на зрелостта на Иван, или на комбинация от двете, но тук не ме микроменажират. За мен е важно да ме оставиш да си работя – нужна ми е свобода, за да си върша работата. Аз и съм човек, който не чака шефът му да каже какво да прави, знам в коя посока трябва да се поеме и действам.”
През 2012 г. тя печели второ място за EMEA за Quality одитор и тогава речта й е по какво си прилича нейната работа с летенето, карането на кънки и писането на детски книжки. “По това, че летенето се състои от два спорта – танц, в който движенията трябва да са плавни и правилно подредени; а останалото е шахмат – когато летиш, винаги трябва да знаеш какво ще се случи три хода напред. С процесите е същото с тази подробност, че трябва да си наясно не само с трите хода напред, а и какво става на съседните дъски.”
Как разбра, че това е твоето място, питам накрая Дачи. “Моето място е, защото има още работата да се върши и скоро предизвикателствата няма да свършат.” Припознава цялата част от философията на компанията като своя, като най-много й допада ценността: Working Hard to Simplify the Complex, защото на практика именно в това се състои нейната работа – да направи сложните неща да изглежда лесни за хората, така че да ги направят, без да се замислят. “Защото ако не им е лесно, няма да ги свършат, смее се Дачи, която най-накрая обобщава своята мисия в живота: “Да разбирам. Да разбирам хората – какво ги движи и мотивира, да разбирам всичко.
Обяснете на близките си какво работите:
Представете си, че строите невидима, но осезаема къща, като трябва да започнете от прозореца на 6-я етаж и той трябва да бъде поставен така, че след време да се окаже на мястото си.
Ако “Телелинк” е човек, какъв е той и какво обича да прави?
Ако е човек, е принципен и последователен и обича да съчетава полезното с приятното и умее дяволски добре да се забавлява.
Кои са хората, които са ви повлияли най-много за избора за развитието ви в професията?
Това са хората (собствениците на “Синхрон-С” ООД), които срещнах през 1996 г. – те ми казаха, че този свят съществува и след това всички, с които този занаят ме е срещнал в годините.
Последните заглавия, които ви впечатлиха:
„Мисленето“ – Даниел Канеман
“Holacracy” – Brian J. Robertson
“Sapiens. A brief history of humankind” – Yuval Noah Harari
Най-полезната ви джаджа.
Кафемашината ми.
Как изглежда бюрото ви.
Широко и празно, само с лаптоп, мишка, телефон, няколко шарени маркера и задължително хартиения ми тефтер, пълен с цветни листчета.
Как биха ви описали вашите колеги в едно изречение?
Хм, не знам дали биха ме събрали в едно изречение, но може би “загрижена за хората и полезна”.
Как ще ви разпознаем, ако влезем в офиса и не знаем кой сте?
“С питане и до Цариград се стига” – влезте, огледайте се и изберете човек, когото да попитате. Най-вероятно ще попитате мен.
Трите места по света, които са ви впечатлили най-силно:
Може би остарявам, но не се впечатлявам толкова лесно, че чак да имам списък от три.
Обичам всички български планини и гръцкото море, бих се върнала в Барселона, Париж и Люксембург и със сигурност бих посетила Португалия.
Кога за последен път направихте нещо за първи път и какво:
Ето последното малко по-голямо нещо за първи път.
Снимка: личен архив
*Статията е копирана без промяна, ей-така, за да си я имам 🙂