Жълта магия

Клуб по български народни танци “Чанове” на 17 години!

Денят след чановски рожден ден е най-трудния в годината! Емоциите те държат (да не кажа „тресат“), не си спал през малкото останало време от нощта, ама то и не ти се спи, но пък си  гладен като звяр, защото си танцувал и не си сложил и хапка в устата си! Гладен си не само за храна. Гладен си за още емоции. А ако си от моята порода, те сърбят и пръстите и единственото, което ги удовлетворява, е да ги пуснеш да потичат по клавиатурата. Правиш го уж за общото благо – да могат да усетят поне малко жълта емоция тези, които отсъстваха. Истината е, че го правиш заради себе си – за да има къде да се върнеш след години и да преживееш отново енергията, радостта, заряда на НЕЩОТО.

Преди празненството се питах дали НЕЩОТО ще бъде отново там предвид последните две нулеви откъм нормалност години. Все пак НЕЩОТО се храни от любов, споделеност, прегръдки, щастливи усмивки и възхитени погледи, които хората почти изгубиха във вселенската безизходност. 

17 години!

Празникът традиционно започна от сутринта с изява на открито и в надпревара с дъжда. Дъждът се смили и отстъпи за два часа.

След кратката сутрешна загрявка, празненството продължи вечерта.

Тържествена зала, още по-тържествено начало!

Има нещо възторжено и въодушевяващо в големите тържествени зали, които сякаш поглъщат превъзбудената глъчка на 280 човека и я превръщат в звук на жужащ кошер. И уж е притихнало, а пък е шумно, уж залата е пълна, но пространството е празно.

Тогава се появи един малък човек, който изпълни пространството със звук и присъствие.

Гайда!

Нищо не изпълва пространството така, както гласът на гайдата. Плъзва се, завладява те и те заставя да стоиш неподвижен там където си! А в този конкретен случай – и със зяпнала уста.

Ако нарека малкия гайдар Стефан Иванов „дете-чудо“ има опасност да омаловажа таланта му.
Със Стефчо свири учителят му г-н Динко Атанасов. 

Стефчо влезе, с него се влезе и НЕЩОТО и повече не си тръгна.

Със своето изпълнение, Стефчо обедини жужащата енергия и я превърна в ураган.

От там нататък е ясно – който е бил на Чановски купон – знае, който не е бил – да е бил, това не се побира в думи 🙂 . Нашата си, чановската енергия, беше там от първото до последното хоро, беше в усмивките и прегръдките, в смеха и очите на Чанове, вижда се на снимките с тортата.

Ах, тортата! Както и всичко останало в този ден, тортата беше специална – красива, огромна и много вкусна, пристигнала чак от Бургас, за да подслади празника ни!

Пазителите на НЕЩОТО (Милена и Костадин Господинови, Кирил Кирчев, Магдалена Трендафилова, Албена и Севдалин Трендафилови, Весела Стефанова, Яна Рангелова, Петър Милев, Стефан Рачев, Стилиян Ранджев, Ивайло Генов, Цветомир Младенов)

 

Следващото поколение пазители 🙂

На сутринта установих, че след толкова много години, най-накрая съм намерила името на Нещото.

Името му е Жълта Магия!

5 Comments

  1. Много красиво написано и описано!
    Пожелавам на Чанове още много, много години да поддържа и разпространява магията, която радва и прави щастливи толкова много хора!

  2. Продължавай да публикуваш постове. Аз се присетих наскоро, за блоговете сред които бях и ме обзе носталгия 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.