приказка за фенери, принцеси и други ужасни неща …

Имало едно време едно приказно Царство. Високи били замъците му, с островърхи кули, на които облаците си закачали елеченцата, когато си играели на “прескочи дъга”. С прекрасни, древни дървета, китни поляни, синеоки езера и бързоструйни реки. В това чудно Царство, най-чудното нещо била неговата Принцеса – очарователна, пленителна и омайна, остроумна и сладкодумна. В нейното Царство всяка работа се превръщала в удоволствие, защото за всяко нещо, за всеки занаят, Принцесата си имала отлично подготвени придворни Майстори. Освен придворните шивач, готвач, фризьор, учител по танци, пекар, сладкар, поет, портретист, чистач на полилеите, дресьор на соколи и музикант,.. в това царство имало и една много специална длъжност – придворен Фенерджия. В края на всеки ден, когато слънцето отивало към заник и огрявало прозорчето на една от по-ниските кули на замъка, фенерджията разбирал, че е време за работа. Нарамвал на рамо една стълба и се захващал да пали уличните фенери на царския град. А сутрин, когато пауните в царската градина приветствали заруменялото на изток небе, Фенерджията се протягал сладко-сладко и излизал да обиколи и да загаси фенерите. И най-чудното от всичко това било, че всеки ден Фенерджията запалвал фенерите с пламъче, което кътал в една мноооого стара лампа, на полицата в малката му стаичка. Тя била наистина много стара, завещана от баща му, от дядо му, от неговия дядо и така, кой знае кой е бил първият фенерджия, донесъл светлина в тоя пъстър свят!

Една вечер, обаче, се случило нещо ужасно! Когато Фенерджията решил да ходи да пали фенерите, изведнъж се оказало, че старата лампа е празна! Весело подскачащото, древно пламъче, останало от пра-пра-дядо му, било изгаснало. Ох, каква горест налегнала придворния Фенерджия! “Какво нещастие! Кой сега ще даде светлина на града? По тъмните улици какво ли зло ще пропълзи? Как ще се спъват хората, колко ли ще бъдат ограбени и колко от тях няма да смеят да излязат в тъмното?” – ужасено си мислел фенерджията. Кой ли беше загасил пламъчето? Следобедния дъжд ли беше намокрил лампата, котката ли по невнимание я беше бутнала, или вещица беше поръсила върху пламъка семена на остролистен нощник?…

Какво ще стане с царството? Ще бликне ли отново искрицата, ще светнат ли фенерите, ще разберем в следващата част, когато омайната, прекрасна, сладкодумна и разумна Принцеса запали свещичките за своя Рожден ден!

Честит Рожден ден, Принцесо! Бъди все така омайна, лъчезарна, искрометна и приказнописна! И след гостите, цветята и подаръците, … чакаме продължението