Category: Емоции в проза

Всеки ден, по една или друга причина, се питам има ли нещо по-голямо от човешката глупост. И всеки ден, като видя клавиатурата, ме засърбяват пръстите да пиша за нейно величество Глупостта. И всеки път се отказвам, може би защото се сещам за една крилата фраза, която приписват на Айнщайн: „Има само две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост, като за първото не съм съвсем сигурен”. Днес не се сдържах, но няма специална причина. Просто се предадох на желанието, опитвайки се да намеря отговор на въпроса „Глупостта константа ли е или се мени?”. Честно казано, предпочитам да е константа, въпреки подчертано стихийния си характер, защото ако се мени, то това ще е единствено и само към покачване. Може би това е единственото човешко „качество”, при…

Continue reading

… Всичко започна от вечния въпрос кое е първо – търпението или темпераментът? Темпераментът или тъгата? Тъгата или търпението? Търпението или талантът? Талантът или търпението? Или обратното? Кой е измислил тъгата? А търпението? И какво общо има темпераментът с тях, защото талантът няма, освен, ако не се окаже, че се иска талант да си тъжен и/или търпелив. Търпението е измислено от някой тъжен човек, който, за да обясни настроението си, си е измислил, че чака някакво много важно нещо да се случи. Как иначе да си обясним това, че мъдрите хора, които уж били най-търпеливите на света, са толкова тъжни?! Да сте виждали усмихнат мъдрец? Аз не съм! Ако знаех всичко, щях да се ухиля до уши! Те не знаят, само се правят и затова…

Continue reading

Мили дядо Коледа, Пише ти едно пораснало дете с непораснали желания… Аз много слушках, дядо Коледа и искам… Искам и тази година, ангелчетата, които ще запалят коледната звезда у дома, да посипят звезден прашец по пътя си, така че нито един лош човек, страшна болест или дори лоша мисъл, да не могат да доближат дома ми и да докоснат обитателите му. Искам добрите хора да са тук дълго, а не да си тръгват първи. Искам лекарите и адвокатите да са безработни. Искам цветята никога да не увяхват. Искам любовта да лекува всичко Сега, а не да чака Времето да й свърши работата. Искам звездите да светят винаги и да показват пътя на самотните сърца към техните звездни половинки. Искам състраданието да се раздава в аптеките…

Continue reading

Най-сетне купестите облаци, дето ни висят над главите толкова време, благоволиха да се окрупнят, да се прегрупират в Cumulonimbus-и и да ни пуснат дъжд. Есенен дъжд… Седя си в колата в поредното задръстване и гледам как капките се стичат по стъклото, следвайки сравнително един и същи път. Гледам през тях и се сещам за минали години, когато ходехме с бъдещия ми съпруг по улиците в дъжда и същите тези капки се стичаха по щастливите ни лица, които оглеждахме в бистрите локви. Романтичен дъжд… След това пускам чистачката на колата. Тя внася невиждана суматоха сред дъждовните капки, но пък отваря път за нови и нови… капки и спомени… Продължавам да гледам… Забравих да спомена, че в София дъждът е вълшебен! Вълшебството и магията му се изразят…

Continue reading

Четейки нарочно блога на Ясен, случайно разбрах, че всеки трети четвъртък на ноември е световен ден на философията и това някак ме разпали да пофилософствам пред вас по един въпрос, който ме мъчи от известно време 😉 /Не, че ми е нужен “световен ден”, за да го направя 😉 / Тема на днешните ми мисли и чувства е смехът, но не като химическа реакция, а като човешко поведение. Смехът, всъщност, е една егоистична, субективна и принизително-подценителна човешка реакция! Така си е! Винаги се смеем на нещо, което на някой друг носи тъга или мъка в някаква степен. Когато някой падне, например. Колкото по-атрактивно падне – толкова по-смешно. А, ако някой го гони тъщата с точилката – смях до припадък. Ако някой е глупав и страхлив…

Continue reading

Аз съм обикновен и скучен човек и обичам обикновени и скучни неща! Обичам да ми е скучно! Даже много обичам! Пристрастена съм към скуката във всичките й форми и проявления. Обичам, сутрин като погледна през прозореца,… колата ми да е там, където е била всяка предишна сутрин… За да е на едно и също място всяка сутрин, това значи, да спирам всяка вечер на едно и също място. Но, така е скучно. Много по-весело е да обиколиш квартала, за да намериш къде да паркираш. Обичам и като шофирам по улиците да ми е скучно. Всички, тихо и монотонно, сякаш унесени от скуката, да спират на пешеходни пътеки, … примерно. А защо не и на червен светофар? Супер скука! Но не, много по-весело е да свирнеш…

Continue reading

Неизвестното… Никой не знае какво е това! Но е нещо, което аз искам да знам какво е. И колкото е по-тайно и по-неизвестно, толкова повече искам да знам какво е. Но е толкова по-страшно… Какво е? … Чувство ли е?…  Любопитство?… (Не)търпение?… Усещане ли е?…  Вкус?…  Вятър?… Светлина?… Свобода?… Приближавам много бавно и предпазливо, с малки тихи стъпки и протегната ръка, със затворени очи… Неизвестното винаги е тъмно, дори когато е обляно от светлина… Затварям очи и разчитам на другите си сетива. Виждам цветовете на дъгата… Миглите ми трепват… Неизвестното приближава… Протягам плахо едва-едва само пръстите си… Искам да го спра, да не приближава… Искам да го сграбча… но не смея… Ще го докосна с върха на пръстите си и ако усещането ми хареса, ще…

Continue reading

Тази сутрин, като излязох на улицата ми се стори, че всички се държат така, сякаш днес е петък, 13-ти. И се сетих, че днес наистина е петък, и то 13-ти! Какъв прекрасен ден! Какво по-добро извинение за малоумните шофьори, които правят мелета по улиците, от петък, 13-ти? Петък, 13-ти е много подходящ за случване на лоши неща. Ами, така или иначе, злото ни дебне от всякъде, защо да не го извикаме именно днес?! Днес е празник за негативистите. Тези, които са убедени, че нямат късмет, че лошото се случва все на тях, че не им върви, че не могат нищо да постигнат. Днес е празник, защото, каквото и да им се случи днес, виновен ще е денят: петък, 13-ти. Всъщност, спомням си, че те се…

Continue reading

Много хора си мислят, че всичко екстремно е пристрастяващо! (Виж коментар № 3: “LeeAnn, всичко екстремно е пристрастяващо 🙂 Опитай нещо друго и ще установиш ефекта.”) Само, че няма нищо подобно! Екстремното само по себе си не е нищо друго, освен чувство. Но при всеки човек това чувство е различно. Ако всичко екстремно беше пристрастяващо, то всички софиянци щяха да са пристрастени към возене в маршрутки в пиков час… Май не забелязвам такива нагласи 😉 … Проверката в речника за “extreme” показва като значение “необикновен, извънреден, прекален”. Това означава, че думата екстремен може с еднакъв успех да се приложи като прилагателно едновременно към думи като “страх” и “удоволствие”. И точно от тук идва разликата във възприятието и грешната нагласа на хората. За повечето хора всичко екстремно…

Continue reading

Вероятно няма да сгреша много, ако нарека Сопот “градът на чешмите”. Това е едно от нещата, които ме удивляват в този град, в който времето е спряло… Но не точно спряло, а вървящо в обратна посока… На всяка малка уличка, на всяко завойче, има чешма, сътворена от ръцете на майстор от миналия или дори по-миналия век, от която с пълна сила тече чиста, кристално бистра, освежаващо студена планинска вода. Заставаш пред чешмата, запленен от ромона на водата и спонтанно подлагаш шепи под чучура, за да отпиеш… Но тази палава вода не е за пиене… Тя е толкова буйна, че не се задържа в шепите ти, а ги ползва за водоскок и докато се усетиш те облива целия, така че сухо място да не остане по…

Continue reading

Човек извървява пътя до този свят сам и когато дойде мига да си тръгне от него – отново си тръгва сам. През цялото останало време, по земния си път между началото и края, той споделя и не прави нищо самостоятелно. Взима и дава, търси и намира, изкачва се и слиза, издига се и пропада, мрази и обича… Но не сам! Въпроси, отговори, решения, пътеки, посоки, стремежи, желания, мечти… Но не сам!… Мечтите са за двама! Сбъднатата мечта е щастие! Само споделеното щастие е истинско! Истински щастлив е този, който може да открие искрицата щастие в очите на другия! Усмивката е за двама! Тя дава топлина на този, който улови трепета на устните… Красотата е за двама! Само видяната и докосната красота е истинска. Непочувстваната красота…

Continue reading

Аз съм Огънят и търся да купя малко търпение, за да нахраня с него неспокойната си душа. Ако намеря продавачът на търпение, ще му дам част от своя пламък в замяна на само една-едничка шепичка търпение. Знам, че търпението е изтъкано от тънки нишки огнена жарава… Толкова тънки, че да помагат на мечтите да светят и толкова огнени, че да ми помагат да горя! Продавачът на търпение живее в град, в който времето е спряло. Там хората се ориентират по слънцето, облаците и вятъра! Няма значение кога ще попаднеш в този град – дали в делник или в празник, дали сутрин или вечер, дали денем или нощем. Хората, които търсиш винаги са там и винаги правят това, което могат най-добре – хвърчат! Или за разноообразие…

Continue reading

Когато, преди около девет месеца срещнах NeeAnn, не знаех какво ме очаква. Да не говорим, че дори не си и представях, че ще ми се случи това, което ми се случи… Когато той ме откри, ми подаде ръка и ми предложи немислимо, за тогавашните ми разбирания, предизвикателство… Мислех си колко е трудно да се впуснеш в авантюра, особено такава, когато някой вярва в теб, но ти самият не си вярваш. Подходих по момичешки плахо и неуверено и дълго време отказвах да приема предложението му. Той ме обграждаше с търпение, внимание и разбиране, но… не се отказваше. Не се отказа изобщо! Дори напротив, лека-полека ме накара да се съглася с неговото решение, мислейки го за свое… /и до сега не знам как успя!/ Съгласявайки се да…

Continue reading