Всеки ден, по една или друга причина, се питам има ли нещо по-голямо от човешката глупост. И всеки ден, като видя клавиатурата, ме засърбяват пръстите да пиша за нейно величество Глупостта. И всеки път се отказвам, може би защото се сещам за една крилата фраза, която приписват на Айнщайн: „Има само две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост, като за първото не съм съвсем сигурен”.
Днес не се сдържах, но няма специална причина. Просто се предадох на желанието, опитвайки се да намеря отговор на въпроса „Глупостта константа ли е или се мени?”. Честно казано, предпочитам да е константа, въпреки подчертано стихийния си характер, защото ако се мени, то това ще е единствено и само към покачване.
Може би това е единственото човешко „качество”, при което количествените натрупвания не водят до качествени изменения. Дори мързелът, при известно натрупване, може да е градивен. Както казваше един познат „мързелът води към прогрес”, защото като те мързи да станеш да направиш нещо, измисляш някаква джаджа, която да го направи вместо теб, а ти да продължаваш да си лежиш. Да не говорим, че от чист мързел не се умира, но от глупост да, при това мъчително.
Ако вземе човек да се поогледа и да помисли, стига до извода, че нейно величество Глупостта управлява целия ни живот. А съчетана и с мързел… няма нужда да казвам, че комбинацията е смъртоносна. Всичко, което някой някога си е дал труд да провери, помисли и сътвори, в момента е подложено на преоценката на „времето”, в случая разбирай „на глупостта”, и търпи промяна към по-лошо. Нормалният човек, стараейки се да остане такъв и евентуално дори да бъде полезен, изпада в такива абсурдни ситуации, че се чувства като последния глупак на света. Накрая неминуемо стига до извода, че с Глупостта шега не бива, с нея трябва да се внимава, защото е болест, при това особено опасна и изключително заразна. Оказва се, че човек изгражда имунитет и може да се бори с почти всички природни феномени, но не и с глупостта.
Глупостта бива два вида. Едната е родена от Мисълта, а другата – от липсата ѝ. (скоро един приятел ме попита „Можеш ли да пострадаш от нещо, което го няма?” Тогава му дадох отговор, но сега го допълвам – да, от липсата на нечия мисъл можеш сериозно да пострадаш!)
Вторият вид глупост не е опасна, защото е възможно да бъде овладяна още в ранна детска възраст, ако организмът се развива в подходяща физическа, психическа и природна среда. Но първият вид… О-о-о, първият вид Глупост твори чудеса. Да, чудеса, при това без кавички!
Улиците са пълни с доказателства колко опасна може да бъде Глупостта, особено в комбинация с малко мързел. Не мога да се сдържа и ще ви дам пример. Един съвсем мъничък, но много показателен пример. Нещо, което в едно развито общество, каквото претендираме да сме, не би трябвало да се случва.
Заставам на кръстовище на бул. „Мадрид”, след току-що завършил основен ремонт, с желанието да се порадвам на чисто новата настилка и маркировка – все пак толкова време бяхме под обсада.
И какво виждам?
Виждам, че шахтата отново е с 10-15 см под нивото на пътя и пак си е на средата на кръстовището.
Виждам, че асфалтът, който е останал в излишък е изсипан в единия ъгъл и там е засъхнал под формата на прилично голяма бубуна, достатъчна да предизвика ПТП, ако се опиташ да я избегнеш.
Виждам, че с нова маркировка е отбелязано място за паркиране покрай тротоара до самите пресечки, така че някои черти влизат дори в уличката, което значи, че ако там спре кола хем няма да можеш да завиеш покрай нея, хем ако излизаш от пресечката, няма да виждаш идват ли коли по булеварда.
Виждам, че докато работеха тежките машини, винаги оставяха едно тясно местенце, откъдето живущите и работещите в квартала да се промъкват, и не затваряха с полиция. А сега, докато рисуват маркировката, движението е спряно с полиция, във всички посоки. Полицаите важно-важно си седят в затвореното да не би да мине някой (!), а на кръстовището цари пълен хаос! На въпросът защо не отидат там да регулират, а седят тук, където са безполезни, те ми отговориха, че така им било наредено. Е, предадох се, хора, за радост на колегата с мен, който бе изпаднал в тих ужас, когато завързах „разговор” с полицаите.
Да, примирих се и отново затвърдих за себе си отдавна направени изводи за Глупостта и мързелът на човеците и установих, че съм права, когато казвам на децата си „Да спориш с глупав човек, значи си по-глупав от него”.
Глупостта трябва да се заобикаля от далеч. Лошото е, че като тръгнеш да я заобикаляш, пътят ти към целта става тройно по-дълъг!
Не знам дали глупостта е константа, но се сещам за аксиомата на Коул, която би могла да се приложи и към въпроса, който задаваш и която дава еднозначен отговор на него:
—
Аксиома на Коул:
Сумата от интелигентността на планетата е постоянна.
Населението на планетата нараства.
Бих добавил “…че глупостта по хората се среща, да сте виждали глупаво магаре?” 🙂
Мда. Основните движещи сили на човешката цивилизация са Мързела и Войната. Ако се вярва на дядо Дарвин, то маймуната я е домързяло да търси банани и станала човек. За войната няма и смисъл да се обяснява (колкото и гадно да звучи, първите краштестове са правени от германците с евреи по време на първата световна война).
@LeeAnn, тези ченгета, с които си говорила не са виновни. За съжаление на тях им е забранено да мислят и ги карат да правят това, което им се нареди. А за абсурдите при ремонтите няма да говоря, че ще ти свърши място на хоста ;).
@NeeAnn, тази аксиома е вярна, но тя се отнася за интелигентността, а както LeeAnn каза (леко перифразирано от мен), глупостта не е привилегия само на неинтелигентния. Моето мнение е, че тя нараства в най-добрия случай в аритметична прогресия. Ама май, май, не е най-добрия случай.
Поздрави Ему
аз няма да пиша….
ти пишеш моите мисли…..
абсолютно същите неща съм виждал,възмущават ме….
за глупостта…съм си фантазирал…(занимавал съм се с фотография) да изобретя проявител и фиксаж за глупостта….щото тя често се крие….не е съвсем явна….у хората
Ооо, не си права, че глупостта, родена от мислене, не е опасна! Оооо, нееее …. напротив … Точно комбинацията от глупост и напъни за мислене е най-злокачествения случай … Няма по-опасно нещо от мисъл, основана на дълбоко вкоренена глупост! Глупостта извращава и самото мислене. Тя го прави анти-мислене и така то става по-разрушително от пълната липса на мислене.
Примерът ти с полицаите е само гнойна пъпка … Обаче това, което се случва примерно в нашия парламент е направо раково образувание …
Глупостта живее във всеки от нас. Важно е обаче да не и даваме думата. Всеки може да е глупав, по-трудно е да си разсъдлив. И тъй като има хора, които обичат да минават по лесните и гладки пътища, с удоволствие биха оставили глупостта да царува.
“някои учени твърдят, че водородът, поради причината, че се среща в толкова големи количества, е основния градивен елемент на вселената. аз оспорвам това мнение. твърдя, че има повече глупост, отколкото водород, ето защо глупостта е основния градивен елемент на вселената.”
франк запа
А, да — сетих се за още една “мъдрост от вековете”:
“Глупости идват в главата на всеки, но умният не ги изрича”
Сигурно, защото ги различава от мъдрите размисли, пък глупавият – не може :о)
Има една стара пословица: “Бой се от бика отпред, от коня отзад, а от глупака отвсякъде.”
Глупостта, съчетана с мързел, носи страховити вреди (погледнете какви народни избраници си имаме; говоря не за тяхната, това тълкувание си е ваше – говоря за глупостта и мързела на тези, които са ги избрали). Но и другото е вярно – да те пазят всички богове от работлив глупак!
А още по-важното е, да те пазят от собствената ти глупост! Защото каквото сам си направи човек…
Абе чета си аз, чета, и по едно време ми минава през главата следното питане: какво в същност е глупостта? Попадал съм на доста “дефиниции” по въпроса, някои от които бяха откровено глупави 🙂 Така, както всички ние (включително и аз) гледаме на глупостта все като на нещо извън нас, знаем ли какво в същност е глупостта? Някой може ли да даде поне приблизително определение? Нещо като критерии за глупост? Кое точно различава глупака от умника?
LeeNeeAnn, това е и за теб темичка, май … 😉
Аз лично спрях да обръщам внимание на каквито и да било работи от подобно естество, свързани с простотии и глупости. Въпросът е там, че при положение, че не можеш да направиш нищо, за да го промениш то нямаш и право да съдиш ( не че нямаш ами няма смисъл да се измъчваш ) ;). Поне според мен де…
А специално за примера, който даваш с пътната настилка. То цялото движение и правила в България са абсурдни. Това лято се убедих напълно. Въпреки, че имам книжка по-малко от година просто се нагледах на глупости и разбрах едно нещо правилата зависят от това каква кола караш. 😀 Цяло лято карах черен Nissan Patrol и ще ви кажа, че нямах проблеми нито с движението нито с полицаите. 🙂
Да, Наско, прав си, че и двата вида глупост са опасни /а, за дефиницията ще си помисля още малко ;)/
Не знам защо, но покрай коментара на Влади за Nissan Patrol-а се сетих за една случка, която вероятно е стар виц, но на мен ми я разказаха като действителен случай.
та…
познат на един мой познат си купил нова лъскава кола по времето, когато нямаше коли на лизинг и да караш лъскава кола си беше ехе-хейй…
купил си я и решил да се изфука с нея… на някаква мацка. каква е била, що е била, откъде я е “забърсал” и колко руса е била, не знам, но…
вози я той насам-натам и попадат на кръстовище. ще правят ляв завой, ама няма добра видимост на дясно. и пита човекът мацето: “Има ли коли отдясно?” Тя казва “не” и той – газ до ламарината, когато не-щеш-ли го отнася един …. трамвай…
за мъката и травмите няма да ви разказвам. интересно е друго. на въпроса му “Нали те питах има ли коли”, що каза “не”???, мацката отговорила: “ами то коли нямаше, пък ти за трамваи не си питал”
😉 😉 🙂
@LeeAnn Прекрасно написано! Обаче не съм съгласен с едно нещо – защо се боиш от глупостта? Глупостта е обратна страна на интелигентността. В човек е заложено да се стреми към съвършенство, това е в природата ни. Интелигентният човек, като интелигентен такъв, се опитва да направи невъзможни неща от себе си, стремейки се към непостижимата съвършенност и съответно голяма част от тези интелигентни хора са нещастни през целия си живот, защото не са успели да постигнат това, което да желали така силно. В крайна сметка съдбата е толкова неблагодарна, че понякога наказва най-добрите, най-умните и най-талантливите с най-големите нещастия, които могат да се случат на един човек. Как стои въпроса обаче с глупавите? Там нещата са доста по-прости, съвършенната простота (простотия) е като медитация, просто мозък изпразнен от мисли. Може ли да се постигне това? Не е доказано, но това не пречи на милиони глупаци да се стремят неистово към това. Тях ги заболява главата, ако се наложи да се замислят за нещо, затова избягват да мислят за каквото и да било. И понеже се стремят да не мислят за абсолютно нищо, то и тревогите им и притесненията им колнят към нула, обикновенно ако случайно постигнат нещо в глупавия си живот (примерно спечелят от лотарията) те са готови да напуснат земния си път с чувството на изпълнен дълг и блаженна усмивка на лице.
Дали някой може да дефинира какво точно е щастието? Понеже на мен ми липсва дар слово, но имам шесто чувство и някак си усещам, че един овчар на полето, излегнал се по пладне под някоя дебела сянка, подремвайки сладко сладко докато стоката му е някъде около него, е много по-щастлив от умния човек, който по същото пладне е в задръстване някъде из центъра на голям град, опитвайки се да мисли за 100 неща едновременно, говорейки по телефона и шофирайки.
Гениалните неща обикновенно са прости. Най-здравите апарати, обикновенно са прости. Тук бих добавил и Най-щастливите хора, обикновенно са прсти!
Също така почти съм убеден, че ако се направи едно изследване за продължителността на живота в зависимост от интелигентността, ще се докаже, че хората с по-малко IQ живеят по-дълго, най-малкото защото са изложени на по-малко стрес, изживяват много по-малко емоции и душевни терзания, много по-рядко се вманиачават в каквото и да било. Просто при тях стремежа е към абсолютно спокойствие, а в това състояние се изхабява най-малко енергия, ако щете духовна, физическа и т.н.
Всъщност много може да се пише по темата, но основното което исках да кажа е – “Хора, бъдете по-прости за бога!”
@ musura
Тази тема наистина е неизчерпаема.
Не, не бих казала, че се боя от глупостта. Просто се опитвам да я различавам и да не я оставям да хаби от енергията ми с безсмислието си.
Но ми се струва, че ти малко бъркаш „просто” и „глупаво”, респ. „прост” и „глупав”.
Простите неща са обикновени и лесни за разбиране, и както ти отбеляза – повечето пъти дори гениални.
Глупавите неща и хора са СЛОЖНИ. Не знам дали и другите хора правят такава разлика, но аз я правя – „Защо да е просто, като може да е сложно” – нещо такова имам предвид.
А щастието? То е твърде относително. Може да се дефинира, но всеки трябва да го направи за себе си. Някои хора се задоволяват с малко, други – с много. Какво обаче значи много и какво е малко. Аз имам страхотно семейство и съм щастлива като виждам усмивките по лицата им. Човекът с джипа и яхтата по-щастлив ли е от мен? Не знам. Той си знае. Така че, щастието е индивидуално, и специално за мен се крие в дребните неща…
А това със съдбата и нейното наказание към интелигентните е наистина провокативна тема 😉 Не съм съгласна с теб. Какво значи „най-добрите, най-умните и най-талантливите” и кои са „най-големите нещастия”. Това също е субективно и относително. Ние следваме предначертания си път, но можем все пак да прескачаме от време на време и на съседните „въжета”, да видим дали пък там не е по-доброто място за нас. Освен това нещастията добиват големината и силата, която ние им придаваме с мислите и възприятията си. На простите хора се случва същото, но те не го възприемат толкова трагично, както умните и затова ни се струва, че са пощадени.
Musura, и какъв е този призив накрая? Прекалено сложна ли ти се струвам 😉 …. Хъм !!! ….
@LeeAnn: определено не бих те причислил към “простите” ….
@musura: благодаря
@NeeAnn: пак се оказа прав!
Попадна ми една мисъл, докато търсих крилати фрази за глупостта (всъщност така попаднах и на този пост)
Та мисля, че прото се вписва много добре в твоя пост- затова се извинявам, че нахълтвам в блога ти – прецени как да се разпоредиш с написаното:
“някои учени твърдят, че водородът, поради причината, че се среща в толкова големи количества, е основния градивен елемент на вселената. аз оспорвам това мнение. твърдя, че има повече глупост, отколкото водород, ето защо глупостта е основния градивен елемент на вселената.” франк запа
Не знам, не знам – струва ми се, че аз се замислих над коментара на Наско: знаеш ли всеки може да не домисли нещо в един или друг момент, всеки може да е глупак. Това, за което говори поста на LeeAnn и за което аз и много други предполагам , се замислям редовно е ГЛУПОСТТА под формата й на липса на логично мислене от много хора. Като например – как помага синята зона в София за намаляван на задръстванията? Ами никак – хората въздишат, псуват.. и си плащат. Обаче улицата е наполовина, обаче общината взема пари … и какво от това, след като място за паркиране пак няма. Мисълта ми е, че тази наребда за синята зона беше представена като разрешение за проблема с паркирането, но за мен това не е разрешение – това е само начин да се вземат пари на хората и да се задълбочи проблема със задръстванията. Вторият ми пример е за подлезите и другите начини за стигане до градския транспорт или пресичане за бебета и инвалиди. Така наречените рампи в подлезите вървят по стълбите. Количката тежи около 10кг, дтето вътре още толкова – аз моята не можех да я удържам по наклона, нито да я тикам нагоре. Правила съм по 2-3 км повече, за да мина през подлез с истински “път” за колички, като този на Борисовата, между Орлов мост и Печатнцата. Та, за мен това е глупост – от страна на адски много хора – проектанти, архитекти, проверители, одобрители. Както и примера с паркоместата на места, където очевидно паркирането пречи на движението. Какво да добавя друго – нищо 🙂
tanyata, хехе, не го бях чувала това 🙂
и въпреки, че Афродита се опитва да го оспорва, всъщност май го потвърждава 🙂