Смехът

Четейки нарочно блога на Ясен, случайно разбрах, че всеки трети четвъртък на ноември е световен ден на философията и това някак ме разпали да пофилософствам пред вас по един въпрос, който ме мъчи от известно време 😉 /Не, че ми е нужен “световен ден”, за да го направя 😉 /

Тема на днешните ми мисли и чувства е смехът, но не като химическа реакция, а като човешко поведение.
Смехът, всъщност, е една егоистична, субективна и принизително-подценителна човешка реакция! Така си е! Винаги се смеем на нещо, което на някой друг носи тъга или мъка в някаква степен. Когато някой падне, например. Колкото по-атрактивно падне – толкова по-смешно. А, ако някой го гони тъщата с точилката – смях до припадък. Ако някой е глупав и страхлив – голяма веселба. Когато някой се изплаши и изпищи – чудесно – това носи смях за останалите. Веселба! И то каква.
Събираме се в компания и си разказваме минали случки за закъсали, изпаднали, изплашени и сгрешили хора, и се смеем. А когато всичко е наред, само се усмихваме. И колкото е по-наред – толкова по-малко се усмихваме!!! Е, кажете ми защо?!

Ето и Пламен – с неговата шкода ни е веселил не веднъж. Е, вярно, че докато трае случката не е баш най-смешно, смехът идва после, но все пак… Сега човекът има пасат-резачка и това хич не ни носи смях, а само усмивки. За някои, издухани на магистралата, даже носи тъга… Е, кажете ми защо?!

”Светът е оцелял, защото се е смял!”

А този, на когото се е смял, дали е оцелял?