Градът на чешмите

Вероятно няма да сгреша много, ако нарека Сопот “градът на чешмите”. Това е едно от нещата, които ме удивляват в този град, в който времето е спряло… Но не точно спряло, а вървящо в обратна посока…

На всяка малка уличка, на всяко завойче, има чешма, сътворена от ръцете на майстор от миналия или дори по-миналия век, от която с пълна сила тече чиста, кристално бистра, освежаващо студена планинска вода.

Заставаш пред чешмата, запленен от ромона на водата и спонтанно подлагаш шепи под чучура, за да отпиеш… Но тази палава вода не е за пиене… Тя е толкова буйна, че не се задържа в шепите ти, а ги ползва за водоскок и докато се усетиш те облива целия, така че сухо място да не остане по теб.

Това мигновено те връща назад в детството и в съзнанието ти нахлуват спомени за игрите на реката, тичането по камъните, спомени за мокри боси крака, загоряло от слънцето щастливо лице и рошава коса, избуяла върху пълна с пакости глава…

Това е предназначението на тези чешми – всеки път, когато подложиш шепи под водата, да се превръщаш в дете.

И когато отново се обърнеш, за да продължиш по пътя си, неволно поглеждаш на света с чисти очи…

Очи, в които блести младостта…

Очи, от които наднича детето в теб…

И всеки път когато си тъжен или уморен, отиваш при чешмата и протягайки ръце под водата, спираш времето и го връщаш назад, черпейки сили да продължиш напред! …