Летенето с парапланер е болест! Силно заразна и много много опасна, защото още не е измислено лекарство за спасение на болните! Болестта започва с игрив блясък в очите, който рязко се засилва при всяко съприкосновение с летящи хора, с всеки поглед към небето и с долавянето на всеки неуловим шум на крило…
И така, с течение на времето, блясъкът се превръща в искрица, а после – в пламък!
Забележите ли пламък в очите на някого при споменаването на думи като “летене” или “парапланер” – бягайте далеч от него! За него вече надежда няма, но за вас все още не е късно да избегнете заразяването. Внимавайте, защото заразите ли се веднъж – връщане назад НЯМА!
След всеки следващ полет, желанието за летене се увеличава, докато спре да бъде просто желание и се превърне в страст, в обсебване, в нещо, за което няма рационално обяснение и познати думи. Превръща се в нещо, което душата иска и търси, но разумът не открива, защото няма име за него.
Чувството, което изпитваш когато си горе, завладява все по-голяма част от сетивата ти и започваш да се чудиш човек ли си или птица.
При всеки следващ полет си все по-спокоен и се чувстваш все по-добре и по-естествено във въздуха, сякаш там си се родил и израснал и само от чисто любопитство си познал усещането да ходиш по земята… Толкова естествено, че се питаш има ли грешка в еволюцията…
Не искаш да слизаш долу…
Единствената причина, която би те задържала долу е да откриеш този, който е обрекъл хората да ходят с крака и да … го заличиш от лицето на земята, при това по особено мъчителен начин. Толкова мъчителен, колкото е и за теб ходенето по земята!
И след това пак да се върнеш горе! И да не слизаш повече!
С всеки полет оставяш по нещо от себе си там, горе…
И всеки път, когато се върнеш, уж, за да си го вземеш, оставяш още, и още, и още…
И се връщаш пак, и пак…
И така, докато се влюбиш безметежно, безнадеждно и безвъзвратно в простора…
И така, докато започнеш да приемаш летенето за нещо по-естествено от ходенето…
И така, докато започнеш да приемаш като наказание всеки отложен или невъзможен полет…
И така, докато започнеш да се подвизаваш по земята само телом, а духом да си горе високо, високо, високо…
Налудничаво ли ви се струва? Да?! Така е, защото това са думи на луд човек! Повярвайте ми! Ако не сте се заразили още, бягайте далеч от влюбени мечтатели с пламък във вперените в небето очи, защото тези хора са изключително заразни!!!
Погледнете ли ги, пламъкът в очите им се превръща в огън, който обгръща всичко по пътя си, а докоснете ли ги – превръщате се в птица!
Завинаги!!!
А какво правиме, ако човек си има пламъчето в очите без да е летял?
И вземе, че прочете какво пишеш за летенето?
И вземе, че се разгори по-силно пламъчето?
😉
@Yasen6275
Ами-и-и… с теб е свършено!!! 😉 😉 😉
Вариантите са два: или литваш веднъж /в тандем или сам от учебния баир, по твой избор/ и повече никога не спираш…
или…
литваш и повече никога не спираш… 😉
Вероятността да не ти хареса е толкова пренебрежимо малка, че дори я изключвам като вариант.
И ако си прочел всичко, което съм написала за летенето, знаеш, че връщане назад няма – влюбваш се, разболяваш се, започваш да мислиш само за това, да говориш само за това, докато не останат хора, с които да си говориш /защото на нелетящите бързо им писва/, след това се научаваш да летиш сам, купуваш си крило, подвесна система, запасен парашут, каска и уреди и …ЛЕТИШ!!!!!!!!!!
Ако искаш да опиташ: За мен най-доброто място е Сопот, поради голямата денивелация! Ако искаш подробности относно пилоти, цени и т.н. – драсни ми мейл на leeneeann@leeneeann.info и ще ти отговоря на всичко, което те вълнува.