„Височината е твой приятел!”
„Височината ти дава сигурност!”
Това са фрази, които съм чувала в Сопот, по един или друг повод, все свързан с летенето.
Разбирам, че това е така. Знам, че е така. Усещам, че е така.
Но, че това наистина е така, ОСЪЗНАХ чак, когато се изплаших от ниското!
Да! Колкото и странно и невероятно да звучи – изплаших се от ниското и направих нещо, което не съм очаквала от себе си – отказах се от полет!
Първият ми полет беше от високо. Високо е 900 м денивелация, а ниско е около 100-150 м. При прав спокоен полет от 900 м. денивелация, без въртене в термики и без снишаване със спирали /не, че го мога, де ;)/ , летиш около 17 мин.
17 мин. са ужасно много време!
17 мин. стигат да дариш живот и да отнемеш живот…
17 мин. стигат да обявиш война и да спечелиш битката на живота си…
17 мин. стигат да прекосиш половин България със самолет на гражданската авиация…
17 мин. стигат за още много неща.
Когато летях за пръв път, 17 мин. ми бяха достатъчни, да излетя, да се наместя в сбруята, да се изплаша, да се пострахувам, да си задам въпроси от рода на „Какво, по дяволите, правя тук?”, да си отговоря, да поразсъждавам почти на глас, че всъщност не ме е страх, а само силно се вълнувам, да се окопитя и да осъзная, че дори не съм съзнавала, че през целия си живот съм искала точно това…
И, всъщност, в този ред на мисли минават само 2-3 минути. През останалите 14-15 мин. се наслаждавах на полета и се приготвях да снишавам плавно, да захождам и да кацна…
В нищо и никакви си 17 мин. има време за всичко.
И най-вече, има време да се справя със себе си…
Тези 17 мин, свързани с онези 900 м. пък дават възможност, ако нещо се обърка да успееш да реагираш – да изчакаш крилото ти да се оправи само или да извадиш запасен парашут.
При старт от 100-150 м. няма време за нищо. Прав, спокоен полет трае 2-3 минути – точно времето за разговор със себе си. И има вероятност да кацнеш по средата на разговора…
Гледайки баир 100-150 м. /първо от кацалото, после и от старта 🙂/ осъзнах, че не съм готова за полет от ниско…
… особено без Емо и то на непознато място …
непознатото винаги ни плаши… важното е да осъзнаем, кога е момента да кажем НЕ на самонадеяността си и да не преминем границата на разумното…
а полети ще има!!! само се надявам всички да сме в небето!!!