Крилото е живо и има свой собствен пулс, душа, глас…
Глас, който ти говори и те води, а ти трябва само да се научиш да го разбираш, слушаш и следваш…
При всяко трепване, всеки порив на вятъра, всяко движение, крилото издава звук с различна честота и тембър и запява песен…
Песен, която излиза от неговата душа и се влива направо в твоята…
Слушайки песента на крилото, душата ти се настройва на тази честота и членоразделната реч изчезва, а остават само звуците…
Всяка камера, всяка връв, всеки ръб имат свой звук и глас, своя извивка и специфична осанка, които са част от тялото и душата на крилото. Те са невроните, те са гласните струни, те са кръвоносните му съдове.
Когато си горе, сам с крилото си, това вече са твоите неврони, твоите гласни струни, вашите общи кръвоносни съдове. Отпуснеш ли ръце в управлението, ти се сливаш с крилото и се превръщате в едно ново, непознато на еволюцията, същество…
Който си мисли, че управлява крилото си или че му трябва време, за да свикне с него, греши дълбоко.
Крилото свиква с теб, не ти с него…
Крилото или те приема, или – не …
Крилото или те допуска в душата си, или – не…
Когато крилото те приеме, всяка твоя мисъл се превръща в негово потрепване, а всяко негово потрепване – в твое чувство…
Достатъчно е само да избереш посоката и твоето крило ще те заведе там…
Само когато душата ти се слее с тази на крилото, достигаш до истинското съвършенство на летенето … и се превръщаш в птица…
… и дори ястребите ти правят път…