Category: Приятелите на LeeNeeAnn творят

Склони глава, малка феичке… Склони главица. Виждам в очите ти сълзи. Капчици – дъги, които се отразяват в синкавата, незабравчена вода. Не плачи! Моля те, недей!… Знам, че те боли, знам, че е трудно… Но ето виждам там светлината на изгрева, който позлатява короните на дъбовете в старата, приказна гора!… Какво казваш?… Не вярваш в приказки? Ти, тази, която първа започна да ги разказваш… И ще си останеш единствената, която повярва в магията им, миличка, мъничка моя!… Не плачи, не плачи… Ето, галя косицата ти, преплитам пръсти в русите ти кичури… Не плачи, не плачи! Повярвай! Живей!… ~~~ Лунният залез навяваше мисли за отминали времена. Топли, но сякаш изстинали. От какво? От внезапният полъх на вятъра?… На недовършените мисли в чуждите умове? На студенината в…

Continue reading

Автор: Lanfear Кога започва любовта? Любовта е живот. Ден първи. Раждаш се. Отваряш очи, поемаш глътка въздух, изплакваш. Вече обичаш. Още не знаеш какво точно, не знаеш какво означава  “любов”. Даже не знаеш какво си ти. Но дишаш, чуваш. Усещаш – топло, студено, болка, гъдел. Бориш се за следващата глътка въздух. Имаш болезнена нужда от нея. Не би могъл да живееш без нея. Тя е твоята първа любов. Майчината любов. Минават години. Вървиш. Затичваш се. И падаш. Удряш се. Боли. Идва тя. Прегръща те, милва косата ти. Целува удареното – да отнеме болката. Усмихни й се! Нежността в майчините очи е единствена. Намериш ли я в други – ще те обичат до края на живота ти! В любовта всичко се дели. Трудно ти е да…

Continue reading

Автор: СнежнаВест Какво е любовта? Запита се луната И тръгна по света Да търси топлината Но къде да дири първо – Дали при дръзките големи Или измамни бяха те С лицата си засмени Или при малките неопитни деца Не вкусили горчивата сълза на любовта Които гледат ни отдолу Готови да приемат всичко ново Но трябва на мига да избере По кой от двата пътя да поеме Дали в единия е отговора сигурен готов Или я вика другия със детски зов На кой тя трябва да се довери По кой от двата ще премине без лъжи И в крайна сметка тя реши на разума си да се довери Решението на опита си повери Тя гледала бе дълго време от небето Целувката прекрасна на момчето Но сякаш…

Continue reading

Автор: СнежнаВест Едно дете останало самичко Малко, но красиво и добричко, И се молело да разбере децата, Които вижда със усмивка на лицата Беше ново тук в приюта И не чувстваше уюта, С който другите деца растяха И се радваха, играха… Гледаше ги ден по ден Как се радват на света така студен Как момичетата с кукли си играят А момчетата за подвизи мечтаят А то тъй тъжно и смълчано Седеше в ъгъла, но не засмяно И мислеше си за дома В очите със стаена детска мъничка сълза И всеки ден повтаряше се все това До деня, във който настъпил бе мига Малкото дете да стане мъж И да порасне, но това не стана от веднъж Изправи се усмихнат Погледна към небето Необичайно притихнат Спомни…

Continue reading

Автор: Lanfear Стоеше на самия ръб на скалата, с пръсти, впити в меката земя. Гледаше далеч, към хоризонта отвъд планините. Безкрайността се събираше в две зеници. И в едно човешко сърце. А може би това бе твърде недостатъчно… Цял живот чака за този момент. Мечта за него, диша и живя за него…а сега усети страхът…промъкна се колебливият въпрос “Ще успея ли?”… Затвори очи, освободи съзнанието си, и го остави да се носи по вятъра. Спомни си за деня, в който започна обучението си. И тогава изпитваше страх – от непознатото място, новите лица, и най-много – от това, че се отделяше от дома си. Самотата беше най-плашеща. С времето обаче свикна с новия начин на живот, с новите темпове на работа. Учеше бързо и с…

Continue reading

Автор: Lanfear Всяка сянка в здрача си ти, И всеки непознат зад ъгъла. И неуловена светулка си… Сънят забравен, реалност несбъдната… А ако си миналото забравено, а аз твое бъдеще невъзможно, нашето настояще изгубено можем ли да намерим заедно?

Continue reading

Автор: Lanfear Аз съм тук и сега! Всяко минало е бъдеще – разминах се със времето… И открих – вечността. В мига.   Реалност несъществуваща. Абстрактни и общи понятия. Хилядолетия губят ми се… Полъх от песента… В съня… Заспали пясъци погребват съновидения. Пътят е спасен от бродник във времето. В нощта.   Дъгоцветна мъгла ражда цветя. И умира една самота. За да се прероди… В бяла душа.

Continue reading

Книгата “До Непал и назад” е весел и образователен пътепис, които ще ви запознае с екзотичния Непал, неговите постоянни обитатели, странни чужденци, обичаи и нрав. Пътеписът разказва за приключенията на Слави Караджов (КараДжоунс) в Хималаите. Целият пътепис се състои от 13 глави и всяка от тях се публикува в различен сайт. По-долу ще намерите глава 11, а следващата седмица (на 14.01.2008) с нетърпение очаквам глава 12 да се появи при Георги Варзоновцев . За да бъде едно пътуване успешно, щастливото завръщане у дома е задължително – очаквайте 13-та, последна глава, отново при Пейо – мястото, от което пътеписа тръгна на път. В сайта на пътеписа има кратко описание на отделните глави и препратки към пълното им съдържание. Целта на пътуването е, в края на приключението, пътеписът да е срещнал своя…

Continue reading

Автор: Lanfear Съжалявам за несбъднатите очаквания (и още повече за някои сбъднати). Очаквах толкова много пъти, че забравих какво желая.   Знаците търсих ги скрити, а явните не забелязвах- сама крилете си орязвах, сама си затварях вратите.   А мигът бързо изтича – безсърдечно-невъзвратим – без дори да опитам с него и аз да потичам.

Continue reading

Автор: Lynn Вчера си измислих приказка една, за птиче малко и жълтичка пчела. Но без да искам забравих я аз вечерта и се сетих края чак на сутринта. Летеше си един ден птичето само и в клонче лошо удари си то лявото крило. Каква беда го сполетя, тъкмо преди есента. И падна птиченцето на земята, отпусна си то лекичко крилцата. Със глас заплака тъжно то, за свойто малко, счупено крило. “Защо на мен това се случва? Пеенето ми ли злобата нечия отключва? Сега с братята си как аз ще замина, как ще се завърна догодина?” Но птиченцето мъничко не знае, че у дървото пчеличка жълта кошер си копае. И чува неговата мъка тя, макар и глуха, със слухова тръба. Излезе из дома си жълтата пчела…

Continue reading

Автор: Lynn Сън ли бе или беда не зная, но дойде тъй бързо края и в нощите студени, бурни, викове, стенания … като във урни. И ще тръгнеш ти сега далече, душата ми го знае вече, по пътищата прашни на света, ще пуснеш изведнъж дланта. Защо тъй предаваш ти душата моя, не знаеш кой те чака зад завоя. Там клоун убиец с мрачна красота да остави у сърцето кървава следа … То болно тъй да си ридае, но тялото ти вече знае как студ болезнен сковава го сега и пада тъжно в плен на смъртта. И гледат ти очите тъжно небесата, шепнейки ми пак на смъртта словата: “Ах, любов, красива, малка, искам с теб по облаците да се рея, за туй от векове копнея!”

Continue reading

Има стихотворения, които ако не ви кажат, че са писани от 12-13 годишно дете, никога не бихте го предположили сами. За стихотворението по-долу и да ви кажа, че е писано от 12-13 годишно момиче, може и да не ми повярвате. Но, повярвайте ми, има такива деца и те заслужават нашето искрено насърчение. Приятно четене! Прекършена душа в игра Автор: СнежнаВест Нима любовта ни беше игра Нима за мене всичко беше тя Нима със тебе всичко свърши Нима душата ми прекърши И трябваше ли да си тръгнеш Без да кажеш сбогом, без да ме прегърнеш С една баналност – приятели ще бъдем И нужно ли ни бе да лъжем Бяхме горди и неуморими Преструвахме се вечно на щастливи Усмихвахме се, смеехме се с глас А сърцата…

Continue reading

Има дни, в които си задавам въпроси, повечето започващи със “Защо” и все от рода на “Защо си губя времето да пиша/превеждам неща, които никой не чете?” Понякога монолога е ужасяващо задълбочен и самокритичен. За щастие, обаче, се случва да получавам мейли, като този от Лин, които бързо разсейват съмненията ми. Следващото стихотворение на Лин е “вдъхновено от превода на “Тази любов” на Жак Превер :)” Приятно четене! Моята любов Автор: Lynn Моята любов – нежна, сладка, романтична … Моята любов – така истерична, самотна, иронична … Моята любов – мистериозна, сънуваща, летяща … Моята любов – жива, усмихната, кипяща … Като скитника безпътна, като слепеца незряща, като чашата празна … Моята любов – силна, истинска, горяща … Тъй ранима, отхвърлена и спяща … Моята…

Continue reading

Моята молитва Ти парапланер мой, Който си в небето, Понякога на земята, както и в раницата. Да пребъде плата твой, както промазката, така и вървите ти. Ти, който ме крепиш в тоя несигурен свят и ми даваш опора във въздуха. Блажен да бъде създателят ти, както и шивачките ти, че ме правят трижди по-блажен, когато съм с теб. Да бъде атакуващият ти ръб твърд и да бъдеш изпълнен с въздух, както твърда е вярата ми в теб, която ме изпълва. Давам обет да те пазя от зли ултравиолетови лъчи и остри камъни. Излишно да не те мачкам и да не сядам отгоре ти. Само меки термики да ти намирам и повече от три же в акро да не ти причинявам. Чрез сбруята сме свързани и…

Continue reading

Какво става като се съберат двама, единият от които е болен, а на другият му е скучно?  Не знам защо Никсо ми се върза на акъла, но съм доволна, че го направи.  Вижте и вие Никсо какво сътвори: Ода за първото Глози, което решило на трамфлай да се повози  Решило едно Глози на трамфлай да се повози. Купило си то билет, седнало на първи ред и загледало с почуда как трамфлаят фръкнал лудо.  Полетели над рекички, пълни със игриви цвички, над полета и океани, пълни със добри банани, минали над сто вулкана, дето бълват сладка пяна.  “Дестинация – Земята” изписало се на таблата и за час и нула време стигнали там без проблеми.  Спрял трамфлаят в Каспичан, Глози пийнало айрян и със нови свежи сили във…

Continue reading

Автор: Lynn Приказка една красива зная, но дали тъй красив и бе и края? За момиче малко и момче прекрасно всичко туй оказа се ужасно. Случи се за тях мечтаното чудо и влюбиха се двама лудо, душите си в едно те сляха и заедно за всичко си мечтаха. Но проклятие злокобно над тях надвисна и лоши чувства помежду им плисна, той остави я плачеща в гората и скърши и на две душата. Като цвете еднодневно сърцето и увехна без неговите ласки и обичта им тяхна. И той не бе щастлив така, не виждаше в мрака никаква зора. Обещаха си двама нивга да не се делят и че приятели вечно ще стоят. Един ден вест нещастна получи той и сърцето му угасна. Тя пострадала е в…

Continue reading

Голяма част от мъжкото съсловие категорично твърди, че няма принцове и принцеси. В абсолютно отрицание на това обаче, преди няколко дни на мейла на блога получих една история. История за принц и принцеса. Не розова като моите. Не и толкова забавна, но определено много по-истинска – написана от самия живот. Всъщност, историята е тъжна. Това е история за любовта, за грешките, за любовта, за вината, за любовта, за прошката… Най-тъжното обаче в тази история е, че е недовършена. Една Принцеса още чака своя Принц… Този Принц още чака своята Принцеса… Публикувам тази история в нейния оригинален вид, като съм си позволила да коригирам единствено техническите грешки, със съгласието на авторката. Под публикацията няма да бъде изписано име – авторката се надява, че рано или късно,…

Continue reading

автор: Красимир Стоев В един ден започва и свършва всичко, полетът на орела пада все по-ниско, в момент един от вечноста, човек умира, с него и самоличността. Летейки свободно в небесата, орлите качват хора на крилата, за да им покажат какво е всъщност света, и да се разберат, че са само миг от вечността. Ако в очите на орела откриеш сълзи, то той плаче защото умира света, плачи и ти. Когато орелът плаче… ще плачеш и ти.  

Continue reading

автор: Красимир Стоев Когато слънцето заспи,  мрак ще се отрази в твоите очи.  Падаща звезда нощта ще озари, а в непрогледната нощ – само аз и ти.  Затвори очи, ръка ми дай,  да те заведа на място, където не си била,  място, където я няма думата “боли”,  …място, където орелът се учи да лети.  На сутринта…а и после,  ще мечтаеш да ходиш там още и още,  а когато някой те нарани и вътре в теб почне да боли,  болката ще мине като си спомниш как орелът се учи да лети.  Всяка скръб, болка и обида ще изчезва,  и там всяко зло ще заспи…  … защото там орелът се учи да лети. 

Continue reading