Автор: СнежнаВест
Какво е любовта?
Запита се луната
И тръгна по света
Да търси топлината
Но къде да дири първо –
Дали при дръзките големи
Или измамни бяха те
С лицата си засмени
Или при малките неопитни деца
Не вкусили горчивата сълза на любовта
Които гледат ни отдолу
Готови да приемат всичко ново
Но трябва на мига да избере
По кой от двата пътя да поеме
Дали в единия е отговора сигурен готов
Или я вика другия със детски зов
На кой тя трябва да се довери
По кой от двата ще премине без лъжи
И в крайна сметка тя реши на разума си да се довери
Решението на опита си повери
Тя гледала бе дълго време от небето
Целувката прекрасна на момчето
Но сякаш по надеждна беше тази на мъжа
Защото тя не виждаше как тихичко на сутринта
Жената плачеше и късаше се нейното сърце
Мислейки си „Ще намразя всичките мъже”
Защото тайно той изчакваше я да заспи
И измъкваше се без следи…
Но помоли се на слънцето не подозиращата ни луна
Да казва всеки ден какво видяла е от заранта
И скоро тя отказа се да дири
Отговор със всички сили
Разбрала бе какво се случва през деня
Какво не бе видяла през нощта
Единствена надежда и оставаше една
Отговорът да намери при малките деца…
Но слънцето отново беше нужно тука
През нощта децата спяха и луната не видя поука
Затова отново слънцето примоли
Всеки ден то да й говори
Разказваше й то за много видове деца
И въпреки това луната пак за миг се спря
Решила беше тя
Че за нея не е нужна любовта
Тя беше просто мъничка луна
Вярно – умна и така добра
Но всички гледаха я от прозорец
Като замислен песнопоец
И с колкото и разум тя да беше
През времето когато всеки спеше
За нея думата любов гореше
беше във всяка дама на сърцето
и в главата на момчето
Нима бе нужно тя да ги разбира
Нима тя беше този, който трябва да ги спира
Защото знаеше – това е простият живот на мъченици
Започнали да страдат като ученици
Но все пак сродната душа намира всеки
И остава с нея той навеки…