Прекършена душа в игра

Има стихотворения, които ако не ви кажат, че са писани от 12-13 годишно дете, никога не бихте го предположили сами.

За стихотворението по-долу и да ви кажа, че е писано от 12-13 годишно момиче, може и да не ми повярвате. Но, повярвайте ми, има такива деца и те заслужават нашето искрено насърчение.

Приятно четене!

Прекършена душа в игра

Автор: СнежнаВест

Нима любовта ни беше игра
Нима за мене всичко беше тя
Нима със тебе всичко свърши
Нима душата ми прекърши
И трябваше ли да си тръгнеш
Без да кажеш сбогом, без да ме прегърнеш

С една баналност – приятели ще бъдем
И нужно ли ни бе да лъжем
Бяхме горди и неуморими
Преструвахме се вечно на щастливи
Усмихвахме се, смеехме се с глас
А сърцата ни туптяха във захлас

От вътре бях като море – бушуващо, неукротимо
Отвън си бях момичето – прилежно, мило
Не можех да повярвам как ме изигра
Малка бях и ти се подигра
И месеци ми трябваха да те забравя
Във първите на мира не можах да те оставя

Във всеки божи ден аз плаках и не се успокоих
Но накрая аз те победих
Сещаш ли се че отгоре има кой да гледа
Кой да слуша, кой да следва
И мислиш ли, че хубавите си отиват в рая
А другите горят във ада до безкрая?

Понякога си мислиш, че съм твърде строга
Нима съм толкова студена и не мога
Да те приема като нещо различно от моя тревога
Защото искам те, но знам, че не мога
Но нещо пречи нещо ни дели
А бушуващият огън още в мен гори

Но за тебе всичко свърши на мига
Когато каза „Сбогом, и недей да плачеш за това!”
Но знай, че моето сърце ще плаче
Ще се раздира, но наранено пак ще влачи
Твоето студено каменно сърце,
Сърце на лошо и безукорно момче.

И дори и Господ да не те накаже
Да те приеме в тайните усои
Твоята душа ще скита в рая
Самотна – гледаща ме само на крачка от края …