Автор: Lanfear
Съжалявам за несбъднатите очаквания
(и още повече за някои сбъднати).
Очаквах толкова много пъти,
че забравих какво желая.
Знаците търсих ги скрити,
а явните не забелязвах-
сама крилете си орязвах,
сама си затварях вратите.
А мигът бързо изтича –
безсърдечно-невъзвратим –
без дори да опитам
с него и аз да потичам.
Силно, стилно и добре казано, Дъще на Нощта!
Не спирай!
очарователно, някакси… връщам се пак тук.
благодаря и на двамата за думите, правим каквото е възможно:)
П.С. Гери? знаеш какво е ланфеар?:)) ще те пиша в списъка на хора, които знаят – ставате трима с мене:))
Само трима?! Сигурно има и още. Ти пиши, пък колелото ще тъче така, както е решило да завихри шарката 😉
Поздрави! 😀